Сандра Браун - Лъки

— Ей, ама това май е родео-героят — Джак Ед се захили подигравателно. — Дошъл е да отърве малкото си братче от поредния пердах.

— Аз пък чух, че някой друг е ял пердаха, Патерсън.

Като младеж Чейс бе състезател по родео. Яздеше бикове и бе спечелил доста пари по състезанията и се ползваше с репутацията на добър състезател. По родителите му винаги се бяха страхували от опасностите, свързани с тоя спорт, и изпитаха истинско облекчение, когато след годежа си с Таня той се оттегли напълно, здрав и читав.

Чейс не обърна никакво внимание на провокативната забележка на Джак Ед. Неочакваната му поява обаче веднага успокои Лъки, който примирено каза:

— Исках само да им задам няколко въпроса.

— Аз самият също нямам нищо против да ги поразпитам малко — кимна Чейс.

Литъл Алвин протегна двете си огромни като туловището на питон ръце и ги опря на облегалката на пейките в сепарето.

— За какво?

— За снощния пожар в склада ни — каза Чейс.

— За жената, която вчера беше тук — мрачно додаде Лъки.

Алвин отговори на втория въпрос.

— Чувам, че се чупила и не знаеш къде е — той злобно се изхили. — Много лошо. Винаги съм подозирал, че успехите ти сред по-слабия пол са силно преувеличени.

Джак Ед реши, че забележката на приятелчето му е много остроумна. Смехът му прозвуча остро и неприятно, почти като на жена.

— Изобщо не вярвам, че цяла нощ си играл карти с братята си — каза Чейс.

— Тя каза ли ви името си? — попита Лъки и като по чудо успя да подтисне непреодолимото си желание да размаже злорадо ухилената физиономия на Алвин.

— Ти си я чукал и дори не й знаеш името!

Лъки се хвърли към нахалника, но Чейс го сграби за раменете и го дръпна назад.

— Хайде да се махаме оттук.

— Ти, кучи…

— Хайде! — Чейс помъкна по-малкия си брат през кръчмата, а той се дърпаше на всяка крачка, забиваше токовете на ботушите си в пода, като се мъчеше да се измъкне от ръцете на брат си.

— Много жалко, че не можеш да намериш единствената жена, която може да те спаси от затвора, Тайлър. — Литъл Алвин продължаваше да му се присмива.

Лъки скръцна със зъби и изръмжа като подивял, опитвайки се да се откопчи от Чейс. Чейс обаче го държеше здраво.

— Виж какво, ще те ударя, ако не се вразумиш. Какво, по дяволите, става с теб?

Щом излязоха навън, Чейс го блъсна и го подпря на стената на сградата. Лъки силно отблъсна ръцете на брат си.

— И ти ме питаш какво става с мен! — изкрещя той. — Те са прави. Могат да ме тикнат в затвора.

— И какво общо има това с появата ти тук тази вечер? — Чейс погледна към кръчмата.

— Исках да науча нещо повече за нея.

— Защо?

— Защо?

— Да, защо? — Чейс подпря ръце на кръста си и твърдо изгледа разгневения си брат. — Цял ден се държиш като откачен. Мисля, че за теб е много по-важно да откриеш тази жена, отколкото да си осигуриш надеждно алиби.

— Ти си луд!

— Не ми казвай, че съм луд. Защото не аз се заяждам с Литъл Алвин два дни поред и то заради една и съща фуста.

Лъки бе готов веднага енергично да възрази, че тя не е фусти, но се въздържа. Протестът му само щеше да потвърди подозренията на Чейс. Изгледа войнствено брат си:

— Защо, но дяволите, не ме оставяш да се справя с всичко това сам? Няма ли да е по-добре така?

— Не, няма. Ти си ми брат. Тайлърови винаги са се поддържали един друг. Щом ти си в беда, значи всички ние сме в беда. И тъй като напоследък ти сякаш нарочно се забъркваш във всевъзможни каши, аз няма да се отделям от теб, за да избегнем нови неприятности.

И двамата погледнаха встрани, като всеки се опитваше да сподави обхваналия го яд. Лъки пръв се предаде.

— По дяволите, Чейс! Знаеш, за дето съм ти много благодарен, че се намеси. Сега, след като помислих, зная, че не мога да си позволя да насинят и другото ми око.

Чейс се захили и го тупна по широкия гръб.

— Карай след мен към моя апартамент. Мама беше толкова разстроена през целия ден, че Таня предложи да приготви вечеря за всички.

— Може би ще ни гости със знаменитото си задушено? — с надежда попита Лъки.

— Точно така.

— Хъм — въздъхна той и облиза устни. — Кажи ми като брат на брата — и в леглото ли е толкова добра, колкото в кухнята?

— Няма да ти кажа. Ще те оставя да умреш от любопитство! — Побутна Лъки към колата му. — А ако закъснеем и провалим вечерята й, и двамата може да умрем от нежната й ръка.

Лъки караше след колата на Чейс, когато изведнъж се сети, че посещението в кръчмата бе напълно безрезултатно. В този момент знаеше за Доуви толкова, колкото и сутринта, когато се бе събудил й бе видял, че нейната половина от леглото е празна.