Сандра Браун - Лъки

— Знаеш ли какво разправя Сюзън Йънг из целия град?

Лъки не прояви никакъв интерес към въпроса на сестра си и само изръмжа иззад сутрешния вестник, който четеше.

— Че вие двамата ще се жените. — Сейдж сложи в устата си една едра, сочна ягода и бавно и изтънчено я задъвка. — Искам да ти кажа, че ако се ожениш за тая противна кучка, аз ще се отрека от това семейство завинаги.

— Обещания, обещания. — Лъки свали вестника и отпи от кафето си. — Заплашваш, че ще се отречеш от семейството ни още от деня, в който Чейс и аз скрихме първия ти сутиен във фризера. Но до този момент нямаме особен късмет в това отношение.

Тя яростно го изгледа и той отново скри глава зад вестника си.

Сейдж намаза със сирене препечената си филийка бял, нискокалоричен хляб.

— Е, така ли е? — попита тя с пълна уста.

— Кое?

— Това, че ще се жениш за Сюзън Йънг.

Лъки остави вестника настрана.

— Хайде, дръж се сериозно. И защо не налееш на по-големия си брат още малко кафе?

— Да си чувал някога нещо за женските права? — сърдито го попита тя.

— Разбира се, че съм чувал.

Той вдигна чашата си, протегна я напред и сърдечно й се усмихна. С театрален жест тя взе кавичката и напълни чашата му.

— Благодаря ти, дечко.

— Няма защо. — Сейдж отново се настани на стола си. — Шегата настрана, Лъки, но ако Сюзън Йънг си е навила на пръста, че ти си бъдещият й жених, на теб не ти остава нищо друго освен да отидеш и да й купиш годежен пръстен. Защото ако не постигне това, което си е наумила, тя би могла да ти причини много главоболия.

— Какво повече би могла да ми направи? Вече съм затънал до шия.

Беше изминала една седмица от скандала с Литъл Алвин. Това бе най-дългата седмица в живота на Лъки. Всички цветове на дъгата се бяха сменили по лицето около окото му и дори в този момент то беше с болнав, жълтеникав цвят.

Заедно със заместниците на шерифа и проверяващите от застрахователната компания, федералните агенти продължаваха да се ровят из отломките, останали след пожара. Поради неблагоприятните отзиви, броят на клиентите на „Тайлър Дрилинг“ бе спаднал драстично. Плащането по заема трябваше да се извърши след по-малко от месец, а и малкото приходи, на които бяха разчитали доскоро, вече ги нямаше, фалитът изглеждаше неизбежен. Никаква светлинка не проблясваше на тъмния хоризонт.

— Единственото добро нещо — оптимистично бе отбелязал Чейс предишната вечер — е, че все още не разполагат с никакви сериозни улики срещу теб. Без преки доказателства, че си бил в склада по време на пожара, те нямат никакъв шанс. Всичко, на което се опират до този момент, са подозрения и косвени улики.

— Това е добре от юридическа гледна точка — бе казал Лъки. — Но докато застрахователната компания не се убеди, че ние сме жертви, а не подпалвачи, те няма да уважат иска ни за заплащане на щетите. Може да не отида в затвора, но паричните ни затруднения ще останат неразрешени.

Отчаяно се нуждаеха от човек, който да затвърди алибито на Лъки и да свали от него подозренията в умишлен палеж. Отчаяно се нуждаеха от Доуви.

До този момент, обаче, всичките му опити да я намери се бяха оказали напълно безуспешни. Всеки ден се срещаше с постоянните клиенти на кръчмата, разпитваше онези, които бяха присъствали по време на инцидента с Литъл Алвин и Джак Ед, опитваше се да ги накара да си спомнят нещо за неуловимата жена или за колата й. Но единственото нещо, което мъжете си спомняха, бе, че тя била червенокоса красавица. Нищо повече не успя да научи.

Повторното му отиване в мотела и срещата с нощния администратор също не му донесе нищо. Човекът си я спомняше много добре, но тя се бе регистрирала като Мери Смит, платила бе за една нощ в брой и това бе всичко, което служителят можеше да му каже. Магазинерът в смесения магазин, който му бе продал уискито, бифтека и аспирина, изобщо не го бе виждал заедно с Доуви.

— Но тя не може просто ей така да изчезне вдън земя — бе възкликнал Лъки пред близките си след безплодния разговор с администратора. — Тя живее някъде — разхожда се, диша, гледа си работата, яде, спи и изобщо не може да си представи в каква бъркотия ме е забъркала!

— А може и да не е точно така — бе предположила Таня.

Той бе спрял да кръстосва из стаята и се бе вгледал напрегнато в снаха си.

— Какво искаш да кажеш?

— Може да е прочела за пожара във вестниците и да е разбрала, че тя е твоето алиби. Но щом не се е появила до този момент, вероятно не желае да бъде въвлечена във всичко това.