Сандра Браун - Чейс

— А, ето те къде си — видя я да стои до масичката в антрето. Той закачи палтото си на закачалката. — Можеш ли да повярваш? Днес, докато четях… — Погледна я в лицето и веднага млъкна, като видя изражението й. — Какво има?

— Нищо. — Тя рязко се обърна, за да прикрие изписаната на лицето й уплаха. — Гласът ти е твърде възторжен и ентусиазиран. — Ела в кухнята да ми кажеш за какво става дума.

Странното й поведение го озадачи и обърка в началото. След това видя телефона върху масичката. Слушалката лежеше до него.

— Пак ли ти се обади?

Тя напълно пренебрегна въпроса му и продължи към кухнята. Той го повтори, като я сграбчи за ръката и я обърна към себе си.

— Обади ли се? — Тя мъчително преглътна и кимна. — Какво ти каза?

Марси сведе поглед към разкопчаната яка на ризата му и сви рамене.

— Същите гадости. Отвратителни предложения. Похотливи забележки.

— Защо просто не затвори телефона?

— Помислих си, че ако го слушам внимателно, може би ще успея да разпозная гласа му.

— Успя ли?

— Не.

— Това не е всичко, нали? — Наведе глава надолу, докато най-сетне срещна погледа й. — Хайде, Марси. Какво още?

— Той… той каза, че за него няма никакво значение, че съм се омъжила. Смята да продължи да се обажда.

— Ти си му казала, че си се омъжила? — изгледа я с невярващ поглед.

— Не съм, разбира се. Той вече знаеше.

— О, Боже! — Чейс моментално осъзна защо това позвъняване я беше разстроило толкова силно. — Това означава, че този тип те следи съвсем отблизо. Знае всяка твоя стъпка.

— Не означава нищо подобно. Просто е прочел сутрешния вестник. В него имаше съобщение за сватбата ни. — Тя несигурно се усмихна. — Хайде, стига. Няма да позволя това обаждане да съсипе цялата ни вечер. Ще ти приготвя едно питие, а ти ще ми съобщиш добрите си новини.

Той я последва в кухнята.

— Ще се обадя на Пат и ще го помоля да сложи подслушващо устройство на телефона ни.

— Бих предпочела да не го правиш, Чейс.

— Защо?

— Защото не желая някой да подслушва всичките ни разговори. Клиентите ми често разговарят с мен по лични въпроси, доверяват ми финансовото си състояние. Това е поверителна информация и е предназначена само за мен. Рано или късно този тип ще се откаже и ще престане да се обажда.

— А междувременно ще те плаши до смърт с всяко позвъняване.

— Не съм уплашена. Просто съм ядосана.

— Марси, видях лицето ти. Мога да различа страха от раздразнението. Ти беше изплашена.

Съвсем инстинктивно Чейс я привлече към себе си и я обгърна с ръце. За пореден път бе изумен от изящната й, крехка фигура. Опря брадичка на върха на главата й и стисна ръце зад гърба й.

— Побърквам се от ярост само при мисълта, че някой ненормален се възбужда, като ти говори всякакви гадости и мръсотии.

Тя неволно потръпна. Изви глава и положи бузата си върху гърдите му. Повдигна ръце и леко го прегърна през кръста.

— Безкрайно съм ти признателна за загрижеността и подкрепата.

Постояха прегърнати няколко минути. Чейс изпитваше неизразима наслада от допира на тялото й и се опитваше да се пребори с импулса си да я грабне на ръце и да я отнесе до леглото в спалнята й.

Тя се нуждаеше от утеха. Най-малкото, което един съпруг можеше да направи за жена си в подобен момент, бе да я успокои, да я накара да се почувства в безопасност, обичана и закриляна.

Възпираше го единствено загнездилото се в ума му подозрение, че желанието му да я успокои май не бе единствената причина, поради която искаше да я заведе в леглото. Съвсем искрено се съмняваше, че веднъж озовали се в спалнята, двамата ще продължат да си говорят напълно облечени и че подбудите му ще си останат все така благородни.

За щастие Марси го избави от необходимостта да вземе окончателно решение. Тя се отдръпна назад, но не свали ръце от кръста му. Бавно и внимателно опипа тялото му.

— Превръзката ти я няма.

— Днес ходих на лекар. Свали бинтовете, прегледа ме и ме увери, че вече съм добре.

— Боля ли те?

— Не беше много приятно. Но добре поне, че се бяха сетили да ме избръснат преди да ме превържат. Ако не бяха го направили, щеше да ме боли още повече.

Тя примигна няколко пъти.

— О! Представям си!

— Така ли? — Чейс развеселено я изгледа. — Снощи не забелязах никакви косъмчета по тялото ти.

Думите сякаш сами се изплъзнаха от устата му и той бързо сведе поглед към гърдите й. Облякла бе дебел пуловер, но очите му, съхранили спомена от предишната нощ, проникнаха през дрехите й подобно на рентгенови лъчи.