Сандра Браун - Чейс

— Миналата нощ? Какво е станало миналата нощ?

— Нищо. Забрави за това. Ако се махнеш от пътя ми, ще сложа вечерята на масата.

— Майната й на вечерята! — Хвана я с два пръста за брадичката и насила повдигна главата й. Очите им се срещнаха. — И какво не беше наред миналата нощ?

Тя отдръпна лице и високомерно го изгледа.

— Е, от твоя гледна точка сигурно всичко беше както трябва. За мен обаче, преживяното далеч не бе вълнуващо.

Той отстъпи крачка назад. Долната му челюст увисна от учудване.

— Какво? О, разбирам. Нараних чувствата ти, а ти си връщаш като поставяш мъжествеността ми под съмнение.

Тя изразително завъртя очи.

— Спести ми, ако обичаш тези теории. Мисли си каквото искаш.

Мина край него, но вместо да се заеме с вечерята, се отправи към стълбището.

— Тъй като прати вечерята на майната й, аз се прибирам в стаята си. Предполагам, че няма да срещнеш никакви затруднения. — А после додаде с ласкав, гладък като кадифе глас. — Снощи успя да ме откриеш в тъмнината.

— Слушай — изкрещя Чейс след нея. — Изобщо не исках да спя с теб. Опитвах се само да ти направя услуга.

Тя се закова на мястото си. Обърна се и яростно го изгледа, леко повдигнала нагоре едната си вежда.

— Добре, господин Тайлър. Държа да знаеш, че спокойно мога да мина без подобни услуги.

— Страхотно! Значи няма да ми се наложи да го правя отново. Освен ако ти не предявиш правата си като моя съпруга.

— Защо? За да ме изчукаш набързо и да си тръгнеш. — Марси презрително се изсмя. — Не, благодаря! Няма да изпусна кой знае какво, нали?

Чейс се разтрепери от неконтролируем бяс. Искаше му се да се приближи до нея, да я съблече гола, да я смачка в прегръдките си и да й покаже какво точно щеше да изпусне.

Но проклет да е, ако направи първата крачка! Не и след унищожителния сарказъм, с който се бе отнесла към него.

— Чудесно — изръмжа той. — Значи този брак ще е само на книга.

— Точно така. — Тя се завъртя на пета и продължи нагоре по стълбите. Влезе в спалнята си и затръшна вратата след себе си.

Пет часа по-късно Марси почука на вратата на спалнята му. Чейс лежеше върху леглото си, но беше буден, а лампата все още светеше. Чаршафите бяха омотани около краката му. Беше натрупал няколко възглавници под главата си. Взираше се в тавана и скърцаше със зъби.

Сърцето му замря за миг, като чу ненадейното й почукване. Очите му жадно погледнаха към вратата, макар гласът му да не бе приятелски, когато изръмжа:

— Какво има?

Тя открехна вратата и надникна.

— Може ли да вляза?

— Защо?

— Мисля, че трябва да поговорим.

Той леко кимна и тя влезе в стаята. Самодоволното му изражение помръкна в момента, в който видя как е облечена. Облеклото й нямаше нищо общо с изящната, копринена нощница от предишната нощ, но бе също толкова секси и възбуждащо.

Пижамата й се състоеше от две части — памучни широки бермуди и тениска на розови райета. Стройните й крака изглеждаха още по-дълги в широките крачоли на бермудите. Косата й все още бе вързана на конска опашка. Беше сложила очилата си и не бе обула пантофи на босите си крака. Приличаше на ученичка.

И тогава видя гърдите й. Те ясно се очертаваха под меката памучна тъкан и леко се полюляваха. Тя прекоси стаята и седна на ръба на леглото му.

— Чейс, извинявай, че се държах така глупаво! Предполагам, че напрежението от последните дни си каза думата и това избухване бе начин да се поразтоваря.

Тя бе направила първата стъпка и той можеше да си позволи да бъде великодушен.

— Струва ми се, че и аз бях поизнервен — изръмжа той.

— Не бях права, като се опитах да засегна мъжкото ти честолюбие. Макар че би било нечестно от моя страна да се преструвам, че миналата нощ ми донесе наслада и удовлетворение.

Погледна го срамежливо, а след това отклони поглед встрани.

— Знаеш ли, Чейс, очаквах малко повече нежност й уважение. Мисля, че ми отдели толкова внимание, колкото и на презерватива, който си нахлузи. А сега като си помисля, ми се струва, че презервативът май ти отне повече време.

Чейс стисна зъби. Беше виновен и се чувстваше гузен. А това усилваше гнева му още повече.

— Аз очаквах, исках повече… повече… предполагам, че точната дума е съпричастност. Исках повече съпричастност от твоя страна.

— Ти искаше оргазъм. — Нарочно говореше грубо. Щом тя можеше да се подиграва с мъжествеността му, защо той да не може да й каже направо това, което мисли.

— Да. Макар че не той бе най-важен — тихичко си призна тя. — Но бих искала и малко повече внимание и нежност.