Сандра Браун - Чейс

Ако заговореха за физическата й болка, те неминуемо щяха да стигнат и до душевните й страдания, а той просто не можеше да се справи с подобен разговор. Би могъл да й обещае, че никога повече няма да я наранява физически. А емоционално?

Беше повече от очевидно, че тя се бе надявала да прекарат деня заедно вкъщи. Беше споменала, че се кани да отиде в офиса си, но копринената домашна роба и изящните атлазени пантофи едва ли бяха най-подходящото за работа облекло.

Но Чейс знаеше, че не биха могли да прекарат деня заедно, без да се любят отново. Просто нямаше начин. И той, като последен страхливец, я бе оставил сама със страховете и разочарованията й, тръгнал бе без да й даде да разбере, че бяга не защото се бе почувствал зле през изминалата нощ, а защото преживяното му бе доставило невероятно удоволствие.

Да, Марси вероятно си мислеше, че той избяга от леглото й, защото бе отвратен от тялото й, а всъщност бе точно обратното.

Зарови ръце в косата си и взе тихичко да ругае. До снощи не бе изпитвал никакви угризения, свързани с женитбата си. А сега се чувстваше дяволски виновен. Чувството за вина сякаш се бе загнездило в душата му и като коварна бактерия разяждаше цялото му тяло.

— Признай си — изръмжа сам на себе си. — Снощи не искаше да си тръгнеш от леглото й. — Точно затова не бе посмял да остане. Тя беше толкова съблазнителна, толкова… Господ да му е на помощ! Искаше му се да я люби втори път. И още веднъж. За пръв път след смъртта на Таня му се случваше нещо подобно.

Притисна чело към студеното стъкло на прозореца и здраво стисна очи, опитвайки се да прогони от съзнанието си тялото на Марси, осветено от златистия блясък на свещите. Изящен порцелан, окъпан в огнено сияние.

Усети, че се възбужда само при мисълта за дръзко щръкналите й гърди. Така му се искаше още веднъж да докосне зърната й с върха на езика си, да ги поеме в устата си, да…

Беше така унесен в мислите си, че не забеляза Мустанга на Лъки, който се появи иззад завоя и спря пред сградата. Чейс подскочи от изненада, когато брат му нахълта в стаята като в движение събличаше кожуха си.

Лъки смаяно го изгледа.

— Какво правиш тук?

— Аз работя тук.

— Не се прави на глупак. Какво правиш тук днес? Къде е жена ти?

— Сигурно и тя вече е в офиса си.

— Твърде кратък меден месец, а?

Чейс се намръщи. Искрено се надяваше, че изписаното на лицето му раздразнение ще възпре любопитството на брат му. Лъки, обаче, изобщо не се стресна от заплашителното му изражение.

— Как мина?

— Кое?

— Спахте ли заедно? — нетърпеливо извика Лъки, сложил ръце на кръста си. — Снощи. Как беше?

— Да не би да очакваш да ти се похваля? Да ти опиша всичко с най-големи подробности?

На лицето на Лъки разцъфна широка усмивка.

— Ако искаш.

— Що не вървиш по дяволите!

Лъки се изсмя. Беше си направил съответните заключения. Чекът върху бюрото привлече погледа му. Той го взе, прочете написаната сума и подсвирна.

— Е, сигурно си направил нещо, което много е харесало на дамата. И си го направил дяволски добре.

— Не е смешно! — Чейс грабна чека от ръката на брат си. — Не желая да слушам неприличните ти забележки за жена ми и за личния ми живот.

Като не преставаше да се смее, Лъки се приближи към кафеварката и си наля чаша топло кафе.

— Внимавай, големи братко! Започвам да си мисля, че всичко, което ми наговори за тази сватба с Марси, си беше чиста измишльотина.

— Що не се разкараш! — Чейс заобиколи бюрото и седна. — Ако си свършил с духовитостите си, можеш да прочетеш това.

Беше заградил с молив една статия в сутрешния вестник. Когато Лъки я прочете, Чейс напрегнато го изгледа.

— Какво мислиш?

— Не зная — Лъки смръщи вежди. — Те са от друг щат. Не ни познават.

— Не познават нито една от местните компании. Точно затова търсят оферта за сондажно оборудване и ноу-хау.

— Пишат, че бюджетът им е много ограничен.

— По-добре е от нищо. Благодарение на… заема на Марси, ще можем да предложим по-ниска цена. Сигурно няма да спечелим кой знае колко много, но все ще е нещо.

За пръв път от две години насам Чейс изпита вълнение от работата си. На хоризонта проблясваше първият светъл лъч. Един договор, какъв да е договор, би закрепил разклатеното му самочувствие. Оптимизмът му изглежда беше заразителен.

Лъки се усмихна.

— Защо не, по дяволите! И без това не разполагаме с нищо по-добро. Хайде да опитаме.

Докато се прибираше към дома, Чейс изгаряше от нетърпение час по скоро да сподели с Марси евентуалната бъдеща сделка. В пет без пет нахълта през входната врата, като викаше високо името й.