Сандра Браун - Чейс

— Казах на Лъки, че ще намина към офиса преди обяд. Той намекна, че не трябва да се чувствам задължен да ходя на работа, защото… ами, нали разбираш, днес е първият ден след сватбата ни. Но аз го успокоих, че това няма значение… Има ли? — Той неспокойно я погледна.

— Не, не, разбира се. — Надяваше се той да не забележи несигурната й усмивка. — Аз също смятам да отида до офиса си.

— Е, ами аз май е по-добре да се дооблека и да тръгвам. — Той остави чашата си и се изправи.

— Защо не отидеш на лекар?

Той докосна превръзката си.

— Може. Тия бинтове ме изтормозиха. Мисля, че е време да ги свалят.

Докато той се обличаше на горния етаж, Марси остана загледана в изстиналото си кафе, като се опитваше да се пребори с безсилието и разочарованието. Надявала се бе, че ще прекарат деня заедно. Е, не непременно в леглото, както правят младоженците, но поне щяха да се поопознаят малко по-добре.

Отдала се бе на мечти, представяла си бе, че той ще е толкова увлечен, че няма да му се иска да се откъсне от нея, че ще прекарат деня в леглото, ще изучават голите си тела, ще се поглъщат с очи, ще се изпиват с устни, ще забравят за глада и жаждата, напълно погълнати от стремежа си да заситят неутолимия копнеж да се притежават един друг.

Но това си бяха чисти фантазии. Той отиваше в офиса. За него това беше поредният, изпълнен с работа и задължения ден. Ден като всички останали. Явно смяташе, че вече бе изпълнил своята част от сделката. Марси си спомни споразумението им, стана от стола и влезе в стаята, която използваше за кабинет.

Когато Чейс отново слезе, тя го чакаше в долния край на стълбището. Взе кожуха му и му помогна да се облече.

— Кога ще се върнеш довечера? — попита го, докато оправяше яката му.

— Около пет часа.

— Добре ли ще бъде да вечеряме в шест?

— Чудесно.

Марси разтвори кожуха му и пъхна един бял плик в джоба на ризата му. После подпря ръце на гърдите му, повдигна се на пръсти и бързо го целуна по устните.

— До довечера.

Той рязко кимна:

— Да, до довечера.

Втурна се към вратата и изхвърча навън, сякаш земята гореше под краката му.

Тъй като никога не ходеше толкова рано в офиса си, Марси се отпусна край камината, взе ръжена и мрачно разрови живите въгленчета, които блещукаха под пепелта. Разпали ги внимателно и огънят весело лумна.

Марси наблюдаваше огнените езици, които поглъщаха големите пънове, и й се щеше да можеше толкова лесно да възпламени чувствата и страстите на съпруга си. Точно в този момент това й се струваше напълно невъзможно, но ако имаше някакъв начин да го направи, тя бе твърдо решена да го открие. Беше се справила с жестоките подигравки на връстниците си в училище. Беше си извоювала уважението на колегите си, натрупала бе цяло състояние. Отдавна вече бе една преуспяваща дама, която нямаше нищо общо с Патето Джоунс.

Всичките й други цели, обаче, бледнееха в сравнение с желанието й да накара Чейс да я заобича. Парите, които бе вложила в бизнеса им, нямаха никакво значение. Тя бе заложила в този брак далеч по-важни неща — заложила бе гордостта, достойнството, бъдещето, щастието си. При такъв голям залог тя просто нямаше избор.

Трябваше да успее.

Чейс повъртя плика в ръцете си, няколко пъти го огледа от всички страни и едва тогава го отвори. Чекът беше на негово име, Марси бе написала собствената му банкова сметка като получател. Беше твърде чувствителна и тактична и за пореден път бе пощадила гордостта му, като не бе изпратила чека направо на банката. Беше запазила престижа и репутацията му, най-почтено бе изпълнила своята част от сделката. Сумата, която му даваше, бе повече от щедра, много по-голяма, отколкото му бе необходима, за да изплати заема. Щяха да им останат пари и за текущи разходи през следващите няколко месеца.

Леко раздразнен, Чейс подхвърли чека на бюрото и се приближи до прозореца. Загледа се с невиждащ поглед през запотеното стъкло.

Чувстваше се като мръсник. Той беше мръсник.

Марси не се оплакваше, по никакъв начин не изразяваше разочарованието си, не се опитваше да го критикува, но той знаеше, че я бе наранил през изминалата нощ! Не само емоционално, но и физически.

Без да го осъзнава, тя леко се бе намръщила, докато сядаше на стола сутринта. Не само я беше обидил, но й беше причинил физическа болка, а мисълта за това го караше да се чувства като животно. По време на закуската бе почти готов да изкаже загрижеността си за лекото й неразположение, но никак не му се искаше да засяга темата за брачната им нощ. В какъвто и да било контекст.