Сандра Браун - Чейс

Не, по дяволите, не! Това не би трябвало да ми харесва.

Не е възможно да му хареса чукането с тази жена. Не е възможно да изпита удоволствие и наслада. Не е възможно да се отдаде на опиянението… Трябваше да побърза. Трябваше да свърши час по-скоро. Преди да се е освободил от задръжките си. Преди да се е поддал на желанието си да я люби цяла нощ. Преди да си е признал, че иска да го прави всяка нощ до края на живота си.

Започна да се движи в трескав и забързан ритъм. Задъхан и останал без сили, сведе глава надолу. Бузата му неволно се допря до едно от възбудените й зърна. Чейс леко обърна глава — искаше да свърши колкото е възможно по-бързо — и леко го докосна с езика си.

Това му бе достатъчно. Край! Свърши!

Веднага щом главата му се проясни, а дишането му се нормализира, той се изправи и затърси дрехите си из тъмнината. Бързо ги намери и се запъти към вратата.

— Чейс? — дочу шумоленето на атлазените чаршафи и разбра, че е седнала в леглото.

— Ребрата ме болят. Ще се въртя и обръщам дяла нощ. Не искам да те притеснявам — смънка той.

Втурна се навън и затвори вратата след себе си. Имаше чувството, че е избягал от най-непоносимото, най-сладкото мъчение, което един мъж би могъл да изтърпи.

Марси наплиска лицето си със студена вода, вдигна глава и се втренчи в отражението си в огледалото. Отчайваща гледка! Бе прекарала по-голямата част от нощта в плач и сега очите й бяха подпухнали и зачервени. Без прикритието на козметиката лицето й имаше нездрав, жълтеникав цвят. Беше уморена и пребледняла, всичките й тридесет и пет години сякаш бяха изписани на лицето й.

Взираше се в отражението си и се питаше как изобщо е могла да се надява, че ще успее да съблазни един толкова красив и силен мъж като Чейс, който би могъл да притежава всяка жена, която си пожелае. Уличницата, която бе дошла да го посети в болницата, сигурно го задоволяваше много по-добре от кокалестата, луничава патица Джоунс.

Очите й отново се напълниха със сълзи, но твърдо решена да не се поддава отново на слабостта си, Марси бързо се потопи в топлата вана. Водата веднага облекчи болката между бедрата й. Бяха се любили само веднъж, но Чейс я бе обладал твърде грубо и рязко.

Тя насапуниса тялото си и го огледа критично. Хвана гърдите си с ръце и леко ги повдигна. Щеше й се да са малко по-големи и по-тежки. Хрумна й, че би могла да си направи пластична операция, за да ги поуголеми, но веднага отхвърли тази идея. По-големите гърди едва ли щяха да накарат Чейс Тайлър да се влюби в нея.

След изминалата нощ се боеше, че не съществува начин да го накара да я заобича.

Всъщност този страх бе дълбоко вкоренен в нея. Откакто се помнеше, живееше измъчвана от отчаянието, че той никога няма да отвърне на чувствата й.

Марси излезе от ваната, избърса се и започна да се облича.

Винаги бе мислила за Чейс като за идеалния мъж. Никой друг не можеше да се сравнява с него. И той, като всички останали в училище, я бе наричал Патето, но кой знае защо в неговите уста прякорът не й се бе струвал толкова жесток и обиден. Беше се залъгвала с мисълта, че той влага в това обръщение по-различни чувства, въобразявала си бе, че в гласа му се долавя искрена привързаност и обич.

Тя, разбира се, знаеше, че той не би си и помислил да я покани на среща. Съществуваше неписано правило, според което любимците на момичетата никога не излизаха със зубрачки и особнячки като нея. В очите на останалите това би била постъпка, предизвикана от съжаление и състрадание.

Завърши училището в Милтън Пойнт без да сподели чувствата си към Чейс. Записа се в колежа с надеждата, че ще срещне някой, който далеч превъзхожда Чейс Тайлър. Всъщност имаше няколко връзки в колежа — по-зрелите младежи не държаха особено да се срещат само с красавици — но завърши, без да е открила мъжа, който да измести Чейс от сърцето и ума й.

Посрещна с истинско облекчение решението на родителите си да се преместят от Милтън Пойнт след пенсионирането си и да се установят в Хюстън. Нямаше повече да й се налага да се прибира у дома и да слуша за романтичните лудории на Чейс и брат му или да го среща по улиците, винаги в компанията на някоя красива жена.

Когато разбра, че се е оженил, плака цели два дни без да спре. След това се стегна, съвсем прагматично се опита да очертае бъдещия си живот, като си даваше ясна сметка, че не бива да допуска дълбоката й любов към Чейс да се превърне в натрапчива мания. Реши, че е крайно нездравословно и изтощително да вехне и въздиша по мъж, който пет пари не дава за нея.