Сандра Браун - Чейс

— Сериозно? — Тя кимна.

— Защо?

— Предполагам, че съм се опитвала да привлека вниманието ти. Но нищо не се получи. — Тя изтръска една несъществуваща троха от полага си. — Любопитството ти явно не е било достатъчно силно, за да те накара наистина да провериш как изглеждам гола.

— Е, по това време ходех сериозно с… мисля, че беше Линда…

— Не. Деби Олдридж.

— Добре де, Деби. Скарахме се с нея същото това лято.

— И веднага започна да се срещаш с Лорна Фицуилиямс.

Той поклати глава.

— Как можеш да помниш подобни неща?

— Помня — тихо пророни тя. Пресуши шампанското си и стана от стола. — Искаш ли шоколадови бонбони, или да ги оставя за утре?

— Остави ги за утре. Преядох.

Тя се усмихна като хлапачка.

— Добре. Така ще имаме за какво да си мислим до утре. — Остави обувките и сакото си там, където ги бе съблякла, и тръгна по чорапи към стълбището. — Качвам се горе.

— Добре.

— И ти идваш, нали? — В гласа й се долавяше напрегнато очакване.

— Разбира се. Само да загася огъня.

Тя продължи нагоре по стълбите. Обърна се, когато стигна до вратата на стаята си, погледна надолу към него, усмихна се примамливо и затвори вратата зад себе си.

Чейс избърса изпотените си длани в крачолите на панталона си. После събра чиниите и ги отнесе в кухнята. Прилежно прибра кошницата с лакомствата в хладилника. Старателно прегледа всички врати, за да се увери, че са заключени. Включи алармената система и загаси огъня.

Когато вече нямаше какво повече да прави, той се запъти нагоре по стълбите. Беше стигнал до половината, когато се сети нещо. Върна се обратно, отиде до бара, извади бутилка уиски от шкафа под него и едва тогава влезе в стаята си.

Взе чашата от банята, напълни я с уиски и го изпи на един дъх. Алкохолът изгори гърлото му, очите му се напълниха със сълзи, но по цялото му тяло се разля благодатна топлина. Страховете и опасенията му обаче не го напуснаха.

Как, по дяволите, щеше да се справи с това? За всичко бе виновен проклетият му брат. Лъки или щеше да се окаже дяволски прав, или просто бе успял да набие тази мисъл в главата на Чейс. Но и в двата случая бе повече от ясно, че едно случайно чукане бе нещо съвършено различно от това, което му предстоеше тази нощ.

Жената, която го очакваше в съседната стая, не беше просто още едно топло женско тяло. Тя беше личност, притежаваше сърце, което не заслужаваше да бъде разбито. Но той можеше да й даде твърде малко и се опасяваше, че то изобщо няма да е достатъчно.

По дяволите! Но Марси предварително знаеше, че ще е така.

Тя сама бе поискала този брак.

Беше му казала, че ще се задоволи с това, което можеше да й даде, без да очаква нещо повече.

Зает с тези мисли, той свали ризата си, но остави панталона върху себе си. Превръзката на ребрата му се открояваше ясно на фона на загорелите му гърди и черния панталон. Събу обувките и чорапите си. Среса косата си. Изми зъбите си. Сложи си малко одеколон. За всеки случай отпи още една голяма глътка уиски.

След това седна на ръба на леглото си й се загледа във вратата. Чувстваше се като дете, което стои в приемната на лекаря и очаква да го извикат и да му сложат инжекция. Стомахът му се свиваше, дланите му се потяха от напрежение. Колкото повече се бавеше, толкова по-зле се чувстваше. Накрая реши, че е най-добре веднага да приключи с това. Стана от леглото, излезе от стаята и прекоси коридора, който разделяше спалните им. Почука на затворената врата.

— Влез, Чейс.

Из цялата стая бяха разпръснати запалени свещи и вази със свежи цветя. Ароматът, който се носеше в стаята, беше чудесен, силен и опияняващ като на уискито.

Очите му бързо обходиха стаята и се заковаха върху Марси. Тя приличаше на бяло видение, застанала до огромното легло, застлано с атлазени чаршафи в пастелно мек цвят, който напомняше на вътрешността на раковина.

Нощницата й беше тънка и прозрачна. Под нея ясно се виждаха очертанията на тялото й. Веднага забеляза зърната на гърдите й и тъмния триъгълник между бедрата. Беше разпуснала косата си. На светлината на свещите тя блестеше като ореол около главата й. Но погледът в очите й изобщо не бе невинен.

Чейс едва не простена. Марси се опитваше да превърне тази нощ в нещо специално, в истинска брачна нощ, първата брачна нощ на двама влюбени.

— Помислих си, че може да искаш още малко шампанско. — Тя посочи сребърния съд с лед, поставен върху нощното шкафче. В него имаше неотворена бутилка шампанско, което тя сигурно бе купила предварително. До нея бе сложила две високи, красиви кристални чаши. — Не, благодаря — гласът му бе подрезгавял.