Сандра Браун - Чейс

Тя беше привлекателна жена. Той притежаваше силен и здрав сексуален апетит. Погледна на нещата от този ъгъл и проумя, че нямаше да му е никак трудно от време на време да прави секс с нея.

Общата спалня, обаче, бе нещо твърде интимно. Можеше да споделя спалнята си само със съпругата си. И макар че смяташе официално да се ожени за Марси, дълбоко в сърцето му Таня щеше да си остане единствената му съпруга. От време на време сигурно щеше да ляга с Марси, но през останалото време щеше да спи в отделна стая.

Освен че трябваше да се изнесе от апартамента си, Чейс трябваше да се погрижи и за куп други неща. Трябваше да си направи кръвна проба, да купи бланки за брачно свидетелство, непрекъснато му се налагаше да спори с брат си и да успокоява майка си, да внимава да не пребие сестра си, която ръсеше духовити забележки относно здравия му разум, или по-скоро липсата на такъв. На всичкото отгоре трябваше да си купи и нов тъмен костюм.

Извадиха късмет с времето, което бързо се оправи и родителите на Марси пристигнаха вечерта преди сватбата. Веднага поканиха Марси, него и цялото му семейство в Кънтри клуба на Милтън Пойнт. Бяха направо замаяни от щастие, че единствената им дъщеря най-после ще се омъжи. Изглеждаха така искрено облекчени, че тя няма да си остане стара мома, че Чейс се почувства неловко заради Марси. Родителите й бяха единствените щастливи хора около масата тази вечер.

Трябваше да се отдаде заслуженото и на Лори, която направи всичко възможно, за да поразведри малко напрегнатата обстановка. Бе взела със себе си Пат Буш за морална подкрепа. Девън също се опита да поддържа разговора през цялата вечер, макар че и тя беше твърде нервна и се опитваше да прикрие смущението си като непрекъснато се тъпчеше с храна. Огромният й апетит стана предмет на няколко весели шеги и закачки.

Заплашена със смъртно наказание, Сейдж успя да запази мнението си за този брак за себе си. В края на вечерта прегърна бъдещата си снаха с такова изражение на лицето, че човек би си помислил, че Марси е по-скоро жена, осъдена на смърт, отколкото булка, отправила се към олтара с любимия съпруг.

Лъки се държа учтиво, езикът му бе сдържан и изискан, но намусеното му изражение бе достатъчно красноречиво. За всички бе ясно — той е убеден, че брат му допуска ужасна грешка.

В този момент Чейс се взираше в жената, която стоеше редом с него пред кабинета на съдията, и се питаше дали брат му има право. Изобщо не му бе неприятно да стои до Марси. Всъщност, тя изглеждаше чудесно. Беше облечена в бял вълнен костюм, който въпреки изчистената си линия й придаваше тържествен и празничен вид. Косата й бе вдигната нагоре, на главата си носеше малка шапка с воал, който достигаше до носа й. Сините й очи, които се виждаха през воала, щастливо сияеха.

— Нервен ли си? — попита го тя.

— Не, но се чувствам малко неудобно — отвърна той. — Нямах време да преправя сакото на костюма. Малко ми е тясно.

Тя се пресегна и прекара ръка по широките му рамене.

— Е, това е наказанието на широкоплещестите мъже.

Той леко подскочи, но не бе съвсем сигурен дали реакцията му бе предизвикана от неочаквания, толкова интимен жест на Марси, или от появата на секретарката, която точно в този момент излезе, за да им съобщи, че съдията е готов и ги очаква.

Влязоха един след друг в смълчания, облицован с тежка ламперия кабинет. Най-напред вървяха булката и младоженецът, след тях пристъпваха родителите на Марси, всички Тайлърови и Пат Буш, който завършваше процесията. Лицата на всички изглеждаха строги и неприветливи.

Мислите на Чейс се върнаха към сватбата му с Таня в красивата, осветена от свещи църква. Първите няколко реда бяха запълнени от членовете на голямото й семейство. Цареше празнично настроение, макар че и двете майки си поплакаха малко, притиснали към очите си изящните дантелени кърпички, които Таня бе избродирала за тях.

Никой от присъстващите тогава не се бе усъмнил в искрената любов, която изпитваха един към друг. Таня изглеждаше зашеметяващо красива в бялата си рокля. Бяха се заклели в любов и вярност докато смъртта ги…

— Ти, Чейс, ще вземеш ли Марси Илейн Джоунс за твоя законна съпруга? Ще я обичаш ли, ще я почиташ ли, ще я закриляш ли, докато смъртта ви раздели?

Въпросът изтръгна Чейс от сладките му спомени и го върна към жестоката действителност. Погледна съдията, който се взираше в него с озадачен поглед. След това сведе очи към Марси, която го гледаше с очакване.