Сандра Браун - Чейс

— Зная това, Чейс — търпеливо каза Лъки. — И ти го знаеш. Всички го знаят. Но дали Марси го знае? Дали е успяла да се примири със случилото се? Дали не се опитва да направи нещо за теб, само и само да се освободи от чувството си на вина, пък било то напълно неоснователно?

Чейс се замисли преди да му отговори.

— И какво ако е така? В такъв случай и двамата ще имаме полза от този брак. Всеки ще получи това, което желае. Компанията отново ще стъпи на краката си, а Марси ще се сдобие със съпруг и чиста съвест.

Лъки невярващо разпери ръце, а след това шумно се плесна по бедрата.

— Харесваш ли я поне малко, Чейс?

— Да, много — честно отговори той. — Винаги сме били добри приятелчета.

— Добри приятелчета! Страхотно! — Възмущението и неодобрението на Лъки бяха повече от очевидни. — Искаш ли да спиш с нея?

— Не съм мислил за това.

— Не е лошо да го направиш, защото съм сигурен, че тя е помислила. Убеден съм, че сексът е част от сделката. — Лъки се възползва от мълчанието на Чейс и продължи. — Да преспиш с някоя уличница и да си тръгнеш на другия ден е нещо съвсем различно от това да спиш с жена, с която ще се виждате всеки ден на закуска.

— Благодаря ти за поучителната беседа, братле. — присмя му се Чейс. — Ще я запомня, в случай, че някога почувствам нужда от съвета ти.

— По дяволите, Чейс! Аз само се опитвам да те накарам да обмислиш още веднъж всичко. Ще изплатиш заема на банката веднага, но за цял живот ще трябва да се обвържеш с Марси. Освен ако не възнамеряваш да я разкараш веднага щом изпълни нейната част от сделката.

— Никога няма да направя нещо подобно.

— Но ти ми каза, че все още обичаш Таня.

— Така е.

— Значи всеки път, когато любиш Марси, ще го правиш по задължение. Или което е още по-лошо — от жалост. Ще бъде милостиня, подаяние…

— Ако довършиш това изречение, ще те размажа от бой — Чейс яростно бе насочил показалец срещу брат си. — Не ти позволявам да говориш за нея по този начин.

Лъки отстъпи крачка назад и с изумление се загледа в брат си:

— Ти я защитаваш, Чейс? Това означава, че вече си решил, нали?

В този момент Чейс осъзна, че наистина вече е взел решение.

— Благодаря ти, че дойде, Пат.

Лори въведе шериф Пат Буш в кухнята. Той беше близък приятел на семейството, неофициален гост, който обикновено влизаше през задната врата. Лори би се обидила и засегнала, ако той застанеше пред входната врата и позвънеше на звънеца. През целия й семеен живот Пат винаги е бил много добър приятел — неин и на Бъд. Преди няколко години Бъд бе умрял от рак, но Пат си бе останал верен приятел на семейството. Лори знаеше, че може изцяло да разчита на него в трудни моменти. Като сегашния.

— Какво става? Стори ми се разстроена, когато ми позвъни. — Той остави голямата си кафява шапка марка Стетсън на кухненската маса, съблече униформеното си сако и го закачи на облегалката на един стол, преди да се настани край масата. Лори постави пред него чаша кафе. — Благодаря. Какво става, Лори?

— Чейс ще се жени.

Пат вече бе поднесъл чашата с кафето до устата си. Той почти подскочи от невероятното, шокиращо съобщение и изгори езика си с горещото кафе.

— Ще се жени? — гласът му преливаше от искрено недоумение.

— Точно така, Пат. Толкова съм объркана, че не зная какво да правя.

— За кого ще се жени? За някоя използвачка, която твърди, че й е направил бебе.

— Не, не. Няма такова нещо — Лори бързо поклати глава.

Косата й бе започнала да побелява. Някога руса, сега бе почти сива, изпъстрена с напълно побелели кичури. Беше къса и оформена според последната мода. Лори спокойно можеше да мине за жена с десет години по-млада от действителната си възраст. Всичките й връстнички й завиждаха за стройната и елегантна фигура. Сините й очи обикновено бяха изпълнени с жизненост и веселие. Сега обаче в тях се четеше само тревога и загриженост за най-голямото й дете.

— Ще се жени за Марси Джоунс.

Изумителните съобщения следваха толкова бързо едно след друго, че пиенето на горещо кафе в този момент можеше да се окаже много рисковано. Пат остави чашата си на масата.

— Марси Джоунс — прошепна той. — Дявол да го вземе! И това ако не е ирония на съдбата.

— Нали?

— И как се стигна до това?

Лори му разказа всичко, което знаеше, като започна с това, че Марси бе докарала Чейс от форт Уърт след нараняването му и свърши с разговора, който бе провела с Чейс в ранния следобед.

— Каза, че са решили да се оженят вдругиден при съдията Уолкър. Предложи Сейдж да остане в града, ако иска да присъства на церемонията и ако може да си позволи да отсъства от занятия. Спомена, че Марси искала родителите й да дойдат от Хюстън и че се притеснявали, че пътищата не са съвсем подходящи за пътуване.