Сандра Браун - Чейс

Пат се усмихна тъжно, поклати разбиращо глава и прокара пръсти през косата си.

— Да, аз съм точно такъв. Солиден. Но се радвам, че можах да ти помогна. Знаеш, че обещах на Бъд преди смъртта му да се грижа за децата. В момента ми се ще да хвана Чейс за яката и здраво да го поразтърся, за да налея малко ум в главата му, а след това добре да го понатупам. Ако не за друго, то поне заради тревогите, които ти причини през тези месеци.

— И той вероятно ще отвърне на удара с удар. — Тя въздъхна на пресекулки. — Те не са вече деца, Пат. Всичките пораснаха. Сами взимат решенията си и аз не мога да направя почти нищо, дори и когато съм убедена, че допускат ужасна грешка.

Несигурната усмивка бавно изчезна от лицето й и тя напрегнато се вгледа в очите на стария си приятел.

— О, Пат, какво ли очаква Чейс от подобен брак?

Докато чакаше пред кабинета на съдията Уолкър, Чейс се питаше какво всъщност очаква от този брак.

Последните два дни бяха толкова изнурителни и напрегнати, че не му бе останало никакво време да помисли върху това, което вършеше. А може би съвсем умишлено се бе ангажирал до крайност, опитвайки се да изгони от съзнанието си всички размишления и съмнения, свързани с предстоящата женитба.

Марси бе посрещнала решението му много по-спокойно, отколкото бе очаквал. Веднага след острия спор с Лъки бе отишъл в офиса й. Есме, облечена с вълнена зелена рокля и лилав чорапогащник, бе съобщила за пристигането му. Марси бе в кабинета си и разлистваше книгата с документацията от изминалите две седмици. Веднага щом Есме излезе от кабинета, той каза:

— Мисля, че снощното ти предложение наистина е добро, Марси. Хайде да се оженим.

Не си бе и помислял дори, че тя ще се хвърли на врата му, ще покрие лицето му с жарки целувки и през сълзи ще изрече искрените си благодарности. Не очакваше, че ще се простре в краката му и иде му се закълне във вечна вярност.

Но предполагаше, че съобщението му ще предизвика реакция, далеч по-емоционална от сдържаното кимване, с което го удостои.

— Но преди да сключим сделката — погледна я напрегнато, — искам да поставя едно условие. — Тя сякаш престана да диша за миг, но може и така да му се бе сторило, защото лицето й си остана спокойно и безизразно. — По-късно ще ти върна всеки цент, който си вложила в „Тайлър Дрилинг“.

— Не е необходимо.

— Но за мен е важно. Важно е и за самата ни женитба. Ако не се съгласиш с това условие, няма да има сватба. Може да ми отнеме години, но държа да знаеш, че някой ден ще си получиш парите обратно.

— Тези пари ще бъдат наши, Чейс, но ако за теб това е толкова важно, аз нямам нищо против.

Скрепиха споразумението си с едно крайно неромантично, делово ръкостискане.

От този момент нататък събитията започнаха да се развиват с главоломна бързина. Побързаха да уведомят семействата си и да уточнят датата със съдията. Макар че можеше да го отложи за по-подходящ момент, Чейс освободи апартамента, в който бе живял с Таня в деня, в който решиха да се оженят с Марси. Няколко седмици след смъртта на Таня родителите й бяха взели от апартамента всичките й вещи, които той не желаеше да задържи, така че този път му бе спестена мъката отново да се рови из нещата й.

Набързо опакова вещите си и без да се бави повече, се премести в къщата на Марси. Това пренасяне всъщност направи сделката им окончателна. Нямаше връщане назад. Може би точно затова бе бързал толкова.

Преместването мина почти гладко, като се изключи един-единствен напрегнат и неловък и за двамата епизод.

— Това е моята спалня — каза му тя и отвори вратата на една голяма и уютна стая.

Стената зад леглото бе покрита с текстилни тапети, които чудесно се съчетаваха с пердетата и покривката на леглото. В ъгъла имаше удобно кресло, тапицирано със същата материя. Спалнята й не бе толкова модерна и изискана, колкото останалата част от къщата. Беше типично женска, без да е претрупана и претенциозна, цялата обстановка излъчваше топлота и уют.

Погледът му се спря на леглото и той мигновено се почувства неудобно.

— А къде е моята?

— Там.

Тя посочи една затворена врата от другата страна на коридора. Чейс внесе вещите си в нея. Марси не му предложи да се нанесе в нейната стая и той изпита истинско облекчение. Беше му спестила неудобството да й откаже.

Откакто Лъки пръв бе споменал за това, Чейс бе мислил доста по въпроса за бъдещите си сексуални контакти с Марси. Тя не го бе казала направо, но очевидно смяташе, че това се подразбира от само себе си и че тя очаква той да бъде неин партньор и в леглото. В началото просто не можеше да си представи, че може да легне гол редом с Патето Джоунс, но постепенно привикна с тази мисъл и реши, че в края на краищата едва ли ще е чак толкова лошо.