Сандра Браун - Чейс

— Тя сериозно ли говореше?

— Мисля, че да.

— Дявол да го вземе — смотолеви Лъки. Лицето му изразяваше искрено недоумение и объркване.

— Беше се подготвила добре. Изтъкна най-различни аргументи. Приятелство, стабилност. И, разбира се, пари.

Лъки поклати глава с изумление, а след това силно се разсмя.

— Не мога да повярвам. Наистина ли ти каза, че ще ти даде пари, ако се ожениш за нея?

— Ами, да. Нещо такова.

— Можеш ли изобщо да го проумееш? Чувал съм, че е много умна и проявява завидно самообладание и твърдост в бизнеса, но кой би могъл да предположи, че ще направи нещо подобно? Ти какво й каза? Искам да кажа… — Той замълча и му намигна. — Предполагам, че си й отказал.

— Да. Точно това направих.

Този път Чейс се изправи и започна да се разхожда напред-назад. Кой знае защо, смехът на Лъки силно го ядоса. Внезапно се почувства задължен да защити Марси, да я оправдае по някакъв начин.

— Не бива да й се присмиваш — гласът му бе заядлив и раздразнителен. — Това, което тя направи, изискваше огромна смелост и кураж. Мисля си, че щеше да й е много по-лесно, ако бе решила да се съблече чисто гола и да ме примами в леглото си.

Лъки сграбчи брат си за ръката и го обърна към себе си.

— Чейс, не е възможно да си мислиш това, което се опасявам, че си мислиш в момента.

Чейс спокойно срещна невярващия поглед на брат си и изненада самия себе си, като каза:

— Това е начин да се измъкнем от тази бъркотия.

Лъки, изгубил дар слово, го изгледа от горе до долу, а след това реагира с присъщата си раздразнителност и избухливост. Навря лицето си само на няколко сантиметра от лицето на брат си и силно се разкрещя.

— Ти да не си си изгубил ума? Всичкото това уиски, които си изпил през последните няколко месеца, май напълно ти е размекнало мозъка. Или, може би, оня бик изцяло ти е размътил главата?

— Какво искаш? Да избера един възможен отговор?

— Аз не се шегувам.

— Нито пък аз! — Чейс се измъкна от ръката на брат си и се отдалечи от него. — Помисли малко! Назови ми едно-единствено полезно нещо, което съм направил след смъртта на Таня. Не можеш. Никой не може. Ти ми го каза в лицето. Липсата на каквато и да било инициативност от моя страна докара компанията ни до фалит.

— Депресията в икономиката няма нищо общо с личния ти живот — разкрещя се Лъки. — Нито пък с липсата на инициативност. Петролният пазар просто не съществува.

— Да, но аз съм по-големият син. — Чейс не отстъпваше и непрекъснато удряше гърдите си с юмрук. — Аз съм този, който е отговорен, Лъки. И ако „Тайлър Дрилинг“ фалира, това ще тегне на съвестта ми, докато съм жив. Длъжен съм да направя всичко възможно, за да предотвратя катастрофата.

— И си готов да стигнеш дотам, че да се ожениш за жена, която не обичаш?

— Да, готов съм да направя дори и това.

— Преди две години ти нямаше да ми позволиш да се оженя за Сюзън Йънг, за да спася компанията, пали? Смяташ ли, че аз ще позволя да извършиш подобна глупост?

— Ти просто нямаш думата в случая.

Изведнъж осъзна, че ожесточено се опитва да подкрепи плана на Марси. И откога? Вероятно цяла нощ подсъзнателно бе мислил за това. И малко преди да се събуди, бе достигнал до заключението, че предложението на Марси в края на краищата не е чак толкова неприемливо.

Лъки избълва цял порой ругатни.

— Ти още не си се възстановил от смъртта на Таня, Чейс. Как можеш изобщо да си помислиш за връзка с друга жена?

— Нямам намерение да се обвързвам. Поне не емоционално. Марси разбира това. Тя знае, че все още обичам Таня и е готова да се задоволи само с приятелството ми.

— Глупости! Никоя жена не е готова на такава жертва.

— Да, но Марси е. Тя не е романтичка.

— Добре. Но защо е всичко това? Аз ще ти кажа. Защото тя е стара мома, която е решила да си купи съпруг.

— Тя не е стара мома — Чейс изпадна в неконтролируем бяс, когато чу Лъки да изказва на глас същите мисли, които се въртяха в главата му само преди дванадесет часа. — Никак не е лесно за едно толкова преуспяваща жена като Марси да си намери съпруг, който да не се притеснява от успеха й. — Тази мисъл, която му бе хрумнала току-що, му достави истинско удоволствие.

— Добре, забрави за момент тази теория — каза Лъки — и помисли върху това, което ще ти кажа. А може би Марси се опитва да успокои гузната си съвест. Забрави ли, че тя шофираше колата, в която бе убита любимата ти съпруга?

Лицето на Чейс пребледня от гняв. Сивите му очи станаха студени и зли.

— Марси няма никаква вина за катастрофата.