Сандра Браун - Чейс

— Пътищата? Той решава да се ожени след като прекара последните две години в безпаметно пиянство заради смъртта на жена си, а седнал да се тревожи за пътищата!

— И аз си помислих същото — гласът й трепереше от напрежение и стаена мъка. — Мисля, че той не съзнава какво точно върши.

Пат покри лице с огромната си, загрубяла ръка. Лицето му беше едро и малко червендалесто, но шерифът минаваше за приятен и симпатичен мъж. Косата му все още бе гъста, макар че вече бе по-скоро сива, отколкото кестенява.

Твърде много жени в Милтън Пойнт бяха въздишали по него през всичките тези години. Беше се срещал с някои от тях, но естеството работата му и многобройните му служебни задължения му бяха попречили да създаде собствен дом. Бе си останал ерген, но гледаше на децата на Тайлър като на свои собствени. И точно заради това споделяше загрижеността и притесненията на Лори за Чейс. А и не можеше да забрави безумната мъка и страданията на Чейс след смъртта на жена му.

— Искаш ли да поговоря с него, Лори?

— Няма да има никаква полза — тъжно отвърна тя. — Лъки се опитал да го вразуми тази сутрин. Колкото повече и по-убедителни доводи излагал срещу този брак, толкова по-упорит ставал Чейс. Убеден бил, че това е най-разумното нещо, което би могъл да направи в този момент. Сейдж, естествено, изказа няколко категорични мнения по въпроса, когато й казах. Трябваше сериозно да я сплаша, за да я принудя да не се обажда на Чейс. Само един Господ знае какви ще му ги наговори. Никой не е особено очарован от случилото се, но аз не искам това да предизвика недоразумения в семейството и то точно когато Чейс най-сетне се върна. Ако сега не го подкрепим, той би могъл да се откъсне от нас завинаги. — В очите й заблестяха сълзи.

Пат се пресегна през масата и хвана ръката й.

— Не знаех, че Чейс познава госпожица Джоунс толкова добре.

Лори попи очите си с една книжна кърпичка.

— Бяха съученици. Не са се срещали често след като завършиха училище, тъй като родителите й се преместиха в Хюстън. Видяха се отново едва когато Таня започна да търси подходяща къща, непосредствено преди да загине. Не ме разбирай погрешно, Пат. Нямам нищо против Марси. Мисля, че тя наистина е очарователна. Много красива и невероятно интелигентна. — Хубавото й лице се смръщи. — Това, което не мога да разбера, защо й е да се обвързва по този начин.

— И на мен не ми е съвсем ясно.

— Според Лъки, който се обади веднага след като бях разговаряла с Чейс, Марси го е помолила да се оженят, а не той нея.

— Не може да бъде!

Лори му разказа всичко, което Лъки й бе съобщил.

— Той се жени за нея заради парите й — отбеляза Пат, след като тя млъкна. — Прави го, за да спаси „Тайлър Дрилинг“.

— Така изглежда. И точно затова съм толкова обезпокоена. Съзнателно или не, но двамата с Бъд насадихме у Чейс това смазващо чувство за отговорност. Той приема всичко присърце, товари се с проблемите и тревогите на всички ни.

— Това е типично за най-големите деца в семейството, Лори.

— Зная, но Чейс стига до крайности. След смъртта на Таня той започна да се обвинява задето не бил тръгнал с нея. Вярваше, че ако е бил там, тя едва ли е щяла да умре.

— Но това е лудост!

— Да, но той си е такъв. Счита се виновен за всяко нещастие и несполука. Вероятно се чувства виновен, че през последните осемнадесет месеца бе зарязал бизнеса и задълженията си към семейството. А този брак вероятно е начинът му да поправи стореното. Надявах се, че с връщането му у дома нещата в компанията ще се оправят. Но изобщо не бях допускала, че може да се случи нещо подобно. Той се обрича на нещастие, съгласява се на един брак без любов, за да спаси компанията. Но по този начин съсипва живота и на Марси. Не мога да си обясня мотивите й. Но съм повече от сигурна, че Чейс все още обича Таня. Точно както аз не престанах да обичам Бъд след смъртта му.

Пат дискретно отдръпна ръката си от нейната. Остана смълчан на мястото си и я остави да си поплаче няколко минути. Накрая попита:

— Какво искаш да направя, Лори?

Тя повдигна глава и леко се усмихна.

— Това, което правиш в този момент. Да ме изслушаш. Имах нужда да поговоря с някого. Девън не се чувства много добре напоследък, а това също много ме тревожи. Лъки много бързо се ядосва, започва да крачи наоколо, да размахва юмруци и да ругае под носа си. Сейдж говори каквото й дойде наум и изрича неща, които ме разстройват още повече. Имах нужда от някой солиден човек като теб, който да ме изслуша, без да ме прекъсва.