Сандра Браун - Чейс

— Да.

Съдията зададе на Марси същия въпрос. Тя отговори с тих, тържествен глас. Размениха си златните халки, които бяха купили заедно предишния ден. Съдията ги провъзгласи за мъж и жена и се обърна към Чейс.

— Можеш да целунеш булката.

Сърцето на Чейс замря в гърдите му.

След смъртта на Таня бе спал с твърде много жени, но не бе целунал нито една от тях. Кой знае защо сливането на устните му се струваше много по-интимна, дълбоко лична ласка, съвсем различна от оргазма, който постигаше, проснал се върху тялото на поредната безименна жена. Целувката означаваше близост, нежност, привързаност. Когато се целуваха, хората заставаха лице в лице, гледаха се в очите и заедно достигаха до тайнството на истинската любов.

Чейс се обърна към съпругата си и я хвана за раменете, леко наведе глава и спря. Стори му се, че всички присъстващи затаиха дъх от напрежение.

Не смееше да погледне Марси в очите. Не искаше да види вълнението или пък неодобрението, изписано в погледа й. Опита се да се концентрира върху устните й. Добре оформени устни с цвета на зрелите праскови в градината им. Сочни и меки, леко разтреперани в този момент.

Той наведе глава и ги докосна със своите. Бяха достатъчно податливи, за да възбудят любопитството му и твърде примамливи, за да го накарат да застане нащрек. Любопитството надделя и той я целуна малко по-настойчиво. Веднага след това рязко се отдръпна.

Тя се усмихна. Той също.

Но усмивката му бе вдървена и неестествена.

Слава Богу, в следващия миг вече бе в прегръдките на майката на Марси. Господин Джоунс развълнуван стисна ръката му, като го приветства с добре дошъл в малкото им семейство. Докато се опитваше да каже нещо подходящо за случая на тъща си, той замислено прокара език но устните си… и шокиран усети вкуса на Марси върху тях.

— Майка ти и баща ти кога ще се връщат в Хюстън?

— Утре сутринта.

Чейс помогна на Марси да съблече коженото си палто и го закачи на закачалката точно до входната врата… тяхната входна врата.

— Защо бързат толкова? Защо не поостанат няколко дни?

— Единственото, което правят откакто са се пенсионирали, е да играят голф. Не обичат да отменят ангажиментите си за голф. Освен това, сигурно си мислят, че присъствието им ще опропасти медения ни месец.

— О! — Чейс свали сакото на костюма си. Доволен, че най-сетне се е отървал от него, той изпъна рамене, нави ръкавите на ризата си и разхлаби възела на вратовръзката. — Да отворим ли шампанското?

— Защо не? — Веселието й изглеждаше попресилено. Свали шапката си, остави я на масата и отиде за чаши. — Беше много мило от страна на Девън и Лъки да ни подарят тази бутилка. Особено след като Лъки бе категорично против женитбата ни.

— Кое те кара да мислиш така? — Той извади тапата и паля шампанско в двете чаши, които тя му подаде.

— Шегуваш ли се? Трябваше да съм сляпа, за да не видя неодобрението му. Мръщеше се всеки път, когато ме погледнеше.

— Не се мръщеше на теб, а на мен. Опасенията му относно този брак нямат нищо общо с теб. Той просто се бои, че ще направя и двама ни много нещастни.

— Ще го направиш ли наистина?

Очите им се срещнаха. Макар че на устните й играеше лека усмивка, той бе сигурен, че напрегнато очаква отговора му.

— Ще направя всичко възможно нищо подобно да не се случи, Марси.

— Това ми стига. — Тя чукна чашата си в неговата. Без да свалят погледите си един от друг, те бавно отпиха от студеното, режещо шампанско. — Гладен ли си?

— Малко.

Тя му обърна гръб и отиде в кухнята. Докато се отдалечаваше от него, Чейс забеляза, че елегантната й пола чудесно очертава стегнатия й задник. Краката й също не бяха никак лоши. Разхлаби вратовръзката си още малко и се запита защо отоплението е толкова силно.

За да разсее нарастващото си неудобство, той продължи да говори за брат си.

— А и освен това Лъки има да ми връща. Доста го критикувах, когато той си избираше жена. Девън беше омъжена, когато те двамата се срещнаха.

— Спомням си. Голям скандал се вдигна навремето. Беше обвинен в умишлен палеж и алибито му можеше да бъде подкрепено само от една омъжена жена, с която бе прекарал нощта.

— Е, имаше и смекчаващи вината им обстоятелства.

— Да, зная. Като ги гледам сега заедно, не мога да не мисля, че просто са създадени един за друг. — Тя отвори хладилника и възкликна: — О, Боже! Виж, Чейс! — Вдигна нагоре една голяма, опакована с целофан кошница, пълна със сирена, пресни плодове, шоколадови бонбони и дори една малка кутия консервирано месо.