Сандра Браун - Чейс

— Нищо не можем да направим, освен да продължим да чакаме отговора им.

Чейс се намръщи още повече, като чу забележката на брат си.

— Това си повтаряме вече цял месец.

— Тия дни трябва вече да решат окончателно.

— Когато им се обадих миналата седмица, ми казаха, че до края на тази седмица ще възложат договора на някоя компания. Тази седмица пък го отложиха за следващата. Струва ми се, че само ни разиграват.

— Е, ако там наистина има нефт, той няма къде да отиде — философски отбеляза Лъки. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме.

Чейс удари с юмрук по бара.

— Повтаряш едно и също изречение като развалена грамофонна плоча! Не можеш ли да измислиш нещо друго!

— Да, мога — Лъки мрачно го изгледа и слезе от стола. — Върви по дяволите!

— Чакай малко. — Чейс протегна ръка и го сграбчи за сакото. — Върни се. Изпий още едно.

Лъки се отскубна от ръката му.

— Не искам да пия повече.

— Аз черпя.

— Няма значение. Държанието ти е непоносимо. Не желая повече да се мотая около теб и да слушам обидите ти. Имам си далеч по-приятни занимания.

— Например?

— Например да се прибера вкъщи при жена си. А ако питаш мен, и ти трябва да направиш същото. Тази седмица за трети път насила ме принуждаваш да оставам след работа за по едно питие.

— И какво толкова? Какво като си женен? Не можеш ли повече да излизаш с приятели?

— Вече не ми харесват толкова, колкото преди.

— И дажбата ти е само едно питие? Девън май те е променила напълно, а?

— Точно така. Толкова съм щастлив с нея, че нямам нужда от никакви други стимулатори.

— О, така ли? Значи сексът с нея те опиянява?

Лъки сви ръцете си в юмруци. Наситеносините му очи станаха леденостудени, ноздрите му се разшириха от ярост. Ако това се бе случило преди две години, Лъки щеше вече да е сграбчил брат си и да го е разкървавил от бой. Но Девън го бе научила, че няма защо да се излага на излишни рискове. Отдавна бе престанал първо да се бие, а след това да мисли за последствията. Научил се бе да се въздържа, да обуздава гнева си, но Чейс тази вечер минаваше всички граници.

Чейс го гледаше напрегнато и сякаш виждаше цифрите, които минаваха през ума на Лъки, докато той бавно броеше до десет и се стараеше да се успокои.

Чейс се подпря на бара, зарови пръсти в тъмната си коса и наведе глава.

— Ти не заслужаваш подобно отношение. Нито пък Девън. — Стиснал главата си с ръце, той бавно се залюля на стола. — Извинявай. Опитай се да забравиш, че казах това.

Очакваше, че брат му ще си тръгне. За негова изненада Лъки се върна и седна на стола до него.

— Защо не ми кажеш какво те тревожи?

— Имаме нужда от този договор.

— Остави това. Нещо друго те тормози, Чейс. Мама и Девън също са го забелязали. Всяка неделя когато идвате с Марси у дома, ти си толкова напрегнат, сякаш седиш върху буре с динамит, а фитилът, който е твърде къс, вече е запален. Какво има?

Чейс разклати чашата си няколко пъти и измърмори едва чуто:

— Марси.

— Така си и мислех.

Той рязко завъртя глава и погледна към брат си. Очите му бяха напрегнати и гневно блестяха.

— И кое те накара да си го помислиш?

— Марси много прилича на Девън. Тя си е имала свой собствен живот, преди да се омъжи за теб. Твърде дълго е била свободна и независима. — Лъки налапа цяла шепа фъстъци, които бе загребал от една купа на бара. — Не съм изненадан, че не се чувства много удобно в новата си роля на съпруга. Това е като чифт нови обувки — необходимо е време, за да се свикне с тях.

— Какво? Шегуваш ли се? — Чейс презрително изсумтя. — Тя е толкова изрядна съпруга, че вече ми се повдига от нея.

— А?

— Всяка вечер точно в шест часа вечерята е на масата. Пече сладкиши и курабийки. Един Бог знае кога го прави, защото е постоянно заета в офиса си. Шибаната къща блести от чистота. Ако изгубя нещо, тя знае точно къде да го потърси.

— Радвам се да чуя, че всичко е наред — весело каза Лъки. — Както знаеш, аз имах известни съмнения по въпроса. Но от това, което чувам, излиза, че се разбирате чудесно. Не мога да схвана защо постоянно ръмжиш и се цупиш.

Чейс се завъртя на стола и се взря в брат си. Имаше толкова много неща, които бе таил в себе си и сега, когато най-сетне заприказва за това, всичките му притеснения и страхове се отприщиха като скъсана язовирна степа.

— Тя е прекалено идеална. Съвършена. — Лъки само го изгледа безмълвно. По всичко личеше, че го смята за откачил. — Ще ти дам един пример. Каза ми, че обича да чете неделния вестник подред. От началото до края. Миналата седмица нарочно разпилях вестника из цялата стая. Пусках всяка прочетена страница където ми паднеше.