Сандра Браун - Чейс

Само споменът за онзи миг го накара отново да изпита оня подлудяващ го копнеж да докосне стегнатите й гърди, да погали прозрачната й кожа, да изследва тайните на женствеността й.

Лъки размаха ръка пред лицето му. Той се върна в настоящето и сърдито измърмори.

— Мисля, че твърде дълго е била стара мома. И това я е превърнало в ексхибиционист. Какво мислиш за това?

— Звучи ми като една фантасмагория, която преди време прочетох в Плейбой.

— По дяволите, Лъки! Говоря сериозно. Тя е нимфоманка, или нещо подобно.

— Истински срам е да си женен за такава жена, нали? Говоря като човек с опит, нали разбираш? — Той похотливо намигна.

Но Чейс, дълбоко замислен върху собствените си проблеми, не забеляза нито сарказма, нито жеста на брат си.

— Постоянно се притиска към мен. Спомняш ли си оная котка, която непрекъснато се отъркваше в краката ни, когато наблизо нямаше котарак? И Марси е като нея. Не може да мине край мен без да ме докосне, без да ме блъсне, без да ме прегърне. Като разгонена е. — А може би е.

Несериозната забележка на Лъки изтръгна Чейс от еротичния му транс.

— Какво?

Лъки енергично сдъвка още една шепа фъстъци и преглътна.

— Казах, че може и да е разгонена. Девън е убедена, че жените забременяват само когато го искат, когато подсъзнателно вече са готови за това.

— Бременна? — Чейс изглеждаше зашеметен. После решително тръсна глава. — Тя няма да забременее. Или поне предпочитам да не го прави. Не искам никакви бебета. Не искам дори да говоря, нито пък да мисля за това.

Усмивката на Лъки бавно угасна. Той с неудобство погледна над рамото на брат си. И веднага я видя.

— Като говорим за жена ти, тя е тук.

— А?

Чейс проследи погледа на Лъки. Марси стоеше точно до вратата на претъпканата, задимена кръчма и се взираше в шумната, пъстра тълпа, изпълнила помещението. Когато срещна погледа му, на лицето й се изписа истинско облекчение.

Колкото се можеше по-внимателно и дискретно тя започна да си проправя път през навалицата от едри и груби мъже, докато най-сетне се добра до тях на бара.

— Значи си тук. — Тя задъхано се усмихна на Чейс. — Стори ми се, че видях камиона ти навън. — После се обърна към брат му. — Здравей, Лъки.

— Здрасти. Предполагам, че Девън не е с теб. Кръчмата май не е измежду любимите й заведения.

Марси се разсмя.

— И аз така чух. И мисля, че причините й са съвсем основателни. Но не се притеснявай. Известно е, че някои от най-сполучливите и трайни връзки започват при твърде неблагоприятни условия.

— Поне в нашия случай е точно така. Всичко започна с един юмручен бой в тази дупка. А виж докъде ни доведе — до един щастлив и благословен брак. — Той широко се усмихна. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Какво търсиш тук?

Резкият въпрос на Чейс прекъсна веселия им разговор. Гласът му прозвуча обвинително и Марси моментално премина в отбрана.

— Спомняш ли си онова семейство от Масачузетс? Днес бяха в града. Показах им една къща край езерото. На връщане трябваше да мина оттук и както вече ти казах, забелязах камиона ти отвън.

— Проверяваш ли ме? — каза Чейс. — Не мога ли да закъснея няколко минути, без да тръгнеш да ме търсиш?

— Ей, Чейс, успокой се.

Не обърна никакво внимание на брат си.

— Или ми нямаш доверие? Смяташ, че не мога да мина само с едно питие? А може би се страхуваш, че ще избягам от теб и отново ще се захвана с родеото.

— Какво, по дяволите, правиш? — процеди през зъби Лъки. Нарочно говореше съвсем тихо, за да не привлекат вниманието на околните.

— Опитва се да ме унижи — Марси бе напълно искрена и откровена. — Макар че успява единствено да се направи на глупак.

С тези думи тя им обърна гръб. Изпъна рамене, гордо вдигна глава и се упъти към вратата.

Преди Лъки да успее да изрече упрека, който напираше на устата му, Чейс се обърна към него и го предупреди с поглед.

Запровира се сред тълпата, като разбутваше с лакти постоянните посетители на кръчмата и не сваляше поглед от блестящата на светлината коса на Марси. Един захилен, пиян грубиян застана точно на пътя му и не се отмести дори когато Чейс се опита да го избута встрани.

— Побързай, Тайлър. Ще я изтървеш. А е страхотно парче.

— И тогава Чейс изръмжа нещо от рода на това е жена ми, кучи син такъв. Извинявай, отче. След това заби юмрук в лицето на онзи тип и му разби носа. Следващият удар попадна право в устата му. Изкуствената му челюст веднага изхвърча на пода. От мястото си на бара я виждах много добре. Кълна се в Бога, наистина изхвърча. Зъбите бяха изпочупени в бъркотията. Всички посетители се паникьосаха и се постараха дяволски бързо — извинявай, отче! — да се махнат от пътя му. Чейс бе направо обезумял.