Сандра Браун - Чейс

— Девън!

Чейс замълча, доловил тревогата в гласа на брат си. Лъки скочи от стола и се хвърли към жена си, която се подпираше на шкафа. Лицето й бе бяло като платно. Дишаше бързо и неравномерно. Лъки я прихвана с една ръка през кръста, за да я подкрепи, а с другата нежно я погали по бузата и леко повдигна главата й.

— Девън? Скъпа?

— Добре съм — увери го тя и се усмихна несигурно. — Леко ми се зави свят. Сигурно е от горещината. Може би трябва да намалим отоплението, а? А може би храната не ми понесе добре.

— О, за Бога! — Лори остави сгънатата салфетка до чинията си, стана от масата и се приближи до Лъки и Девън. — Защо не престанете вече с тези глупости и не обявите на всеослушание това, което аз зная от няколко месеца? — След това се обърна към масата и заяви. — Девън ще има бебе.

— О! — Марси не си спомняше някога преди да се е радвала толкова заради някой друг. Заедно с всички останали тя се приближи към сияещото семейство, а те ту се прегръщаха помежду си, ту прегръщаха близките си, които им пожелаваха само хубави неща.

Марси силно прегърна снаха си. След женитбата на Марси и Чейс двете жени бяха станали много добри приятелки. Марси се възхищаваше от интелигентността и остроумието на Девън, от майсторството, с което тя списваше колонката си в един от даласките вестници. Наскоро дори им бе споменала, че са й предложили колонката й да излиза в няколко вестника едновременно.

— Толкова се радвам за теб — искрено повтаряше Марси. — Добре ли се чувстваш? Мога ли да направя нещо за теб?

Девън стисна ръката й.

— Знаеш ли нещо за бебетата?

— Не. — Марси весело се разсмя.

— Е, значи ще ми бъдеш от голяма полза.

Двете жени се усмихнаха една на друга с взаимно уважение и симпатия. А след това Марси целуна гордия татко по бузата.

— Поздравления, Лъки!

— Благодаря. Едно от ония малки човеченца най-после е успяло да намери правилния път.

— Джейс Лоурънс! — Гласът на Лори трепереше от възмущение. — Не забравяй, че имаме гост. Няма да позволя такива непристойни разговори. Не искам Джес да си помисли, че съм отгледала банда…

Острият, стържещ звук, предизвикан от краката на нечий стол, ги накара всички изведнъж да извърнат глави. Чейс захвърли салфетката до чинията си и изхвърча навън.

Марси успя да зърне лицето му, преди той да излезе през сводестата врата. Сякаш бе видяла разкривеното му отражение в счупено огледало.

Брадвата разсече въздуха и със свистене се заби в пъна. Тряс! Пънът, изправен вертикално, мигновено се разцепи на две. Чейс се наведе, хвърли двете парчета настрана, а след това взе друг пън и го изправи на дръвника.

— Какво правиш?

Тряс!

— Плета пуловер. На теб на какво ти прилича?

— Не е добре за ребрата ти.

— Нищо им няма на ребрата ми.

Тряс!

Лъки опря гръб на близката ограда. Закачи тока на ботуша си на най-долната летва. Отпусна се назад и подпря лакти на най-горната дъска.

— Знаеш ли, Чейс, ти си най-егоцентричният кучи син, който някога съм срещал.

Тряс!

Чейс яростно изгледа брат си, а след това се наведе, за да вземе друга цепеница.

— А ти какво очакваше да направя? Да подскоча от радост?

— Нямаше да е зле като начало.

— Извинявай, че те разочаровах.

Тряс!

Лъки се пресегна и измъкна брадвата от ръцете на по-големия си брат. Чейс рязко се изправи, с разкривено от ярост лице и потъмнели очи.

— Аз не съм разочарован — каза Лъки и хвърли брадвата на земята. — Аз съм вбесен. А мама е разочарована. Тя се надяваше, че ще се оправиш след сватбата.

— Много лошо.

— Дяволски си прав. Наистина е много лошо. Защото се ожени за прекрасна жена, която — поради причини, които аз не мога да проумея — те обича. Но ти си твърде сляп, за да го забележиш. Или пък си невероятно глупав. А може би си преизпълнен със съжаление към самия себе си. И аз не зная какъв точно е проблемът ти.

— Вбесен си, защото не изпаднах във възторг от това, че ще имаш бебе.

— Постъпката ти беше отвратителна!

— Защо не си ми казал? — изкрещя Чейс. — Защо го пазехте в тайна? Искахте да е голямата изненада?

— Не, опитвахме се да те предпазим.

— От какво?

— От болката, която разяжда душата ти в този момент.

Чейс зае войнствена поза. Дишаше тежко, но не от умора или изтощение след цепенето на дърва. Изглеждаше готов да удари брат си, но не го направи. Бавно му обърна гръб и се запъти към къщата.

Лъки се спусна след него, сграбчи го за ръкава и го подпря до стената на навеса за инструменти. После притисна гърлото му с едната си ръка.