Сандра Браун - Чейс

— Извиних се на Лъки, нали? Казах му, че се радвам за него.

— Зная, зная. Даже те видях да прегръщаш снаха си. Но това е най-малкото, което можеше да направиш в случая. И не само аз мисля така.

— Щях да съм истински лицемер, ако бях започнал да се преструвам и сантименталнича.

— Лицемер? Много странно, че го казваш точно ти.

— Какво искаш да кажеш?

Той спря колата на алеята пред къщата им. Марси слезе и се отправи към входната врата. Вече бе влязла в антрето и събличаше палтото си, когато той я настигна.

— Какво искаш да кажеш с това? — сърдито повтори той и подхвърли палтото си към закачалката. Но не успя да улучи.

Марси усети как нещо в нея сякаш се пречупи. Вече повече от месец се опитваше да му угоди, прощаваше му мрачните настроения и постоянната раздразнителност, не обръщаше внимание на провокациите и предизвикателствата, макар да знаеше, че той съвсем съзнателно се опитва да я ядоса. Колкото по-упорито се стараеше да направи живота му приятен, толкова по-отвратително се държеше той. Е, добре, тя се бе опитала. Стига толкова! Идеалната съпруга да върви по дяволите! Време беше Чейс да си получи заслуженото.

Червената й коса се наежи. Тя се приближи бавно към него и яростно присви очи.

— Това, което искам да кажа, Чейс Тайлър, е че ти се държиш като лицемер всяка неделя, в която гостуваме на семейството ти. Искам да кажа, че поздравленията към брат ти и жена му не бяха по-искрени от фалшивите прояви на обич към мен, с които постоянно парадираш пред близките си.

Той поклати глава с неотстъпчива упоритост.

— Това не е вярно. Много се радвам за моя бр… Чакай малко. За какви фалшиви прояви на обич говориш?

— Хайде, Чейс — кресна тя. — Да не искаш да ти ги изреждам една по една.

— Да, по дяволите! За какво изобщо говориш?

Тя изопна рамене и гневно го изгледа. Бузите й горяха от яд. Всяко мускулче по тялото й трепереше от едва сдържана ярост.

— Говоря за масажите на коленете ми. Аз седна на канапето, и ти седнеш на канапето. Кръстосам крака, а ти веднага слагаш ръка върху коляното ми. Изправя се, и ти моментално премяташ ръка през раменете ми. Потръпна леко, а ти веднага предлагаш сакото си. Погледна към теб, и ти вече си започнал да ме галиш по косата. Засмея се, и ти се засмиваш.

Челюстта му нервно потрепваше. Лицето му изглеждаше като вкаменено. Марси разбра, че прекалява, но не можеше да спре. Вече цял месец живееше с истински хамелеон. Всяка неделя понасяше съпружеските му ласки, макар да знаеше, че те не означават нищо. Прибираше се вкъщи неспокойна и възбудена. Само че никога не успяваше да се освободи от обхваналата я агония. Защото веднага щом си тръгнеха от дома на майка му, той отново ставаше мрачен, далечен и чужд.

— Аз само се стараех да бъда мил. — Опита се да се защити. — Но щом не ти харесва, ще престана с тия малки прояви на внимание. — Обърна й гръб, приближи се към камината във всекидневната и започна да разпалва огъня. Движенията му бяха резки и напрегнати, всяко негово действие издаваше обхваналия го гняв.

Но Марси още не бе свършила. Тя отиде при него и го хвана за ръката, тъкмо когато той оставяше ръжена край огнището.

— Твоите близки ни наблюдават много внимателно, опитват се да разберат как я караме заедно. Благодарение на ненадминатите ти неделни изпълнения, те са убедени, че при нас всичко тече по мед и масло. И през ум не им минава, че изобщо не спим заедно. И как биха могли да си го помислят като виждат страстните погледи, които ми хвърляш, когато знаеш, че те наблюдават. Сигурна съм, че не може да не са забелязали как навиваше около пръста си кичур от косата ми, докато с Лъки си говорехме за последния мач на Американската баскетболна лига. А и как биха могли да пропуснат интимния жест, с който докосна с лакът гърдата ми, докато се пресягаше за чашата си с кафе?

— Не се преструвай, че това не ти харесва, Марси. — Гласът му беше нисък и несигурен. — Дори и през ръката си усетих, че зърното ти веднага се втвърди. Долових доволната ти въздишка. — Веднага се възползва от моментното й объркване и предприе собствена атака. — И понеже стана дума за това, искам да ти кажа, че твоите подканяния никак не ми допадат и…

— Подканяния?

— Подканяния! Как иначе да го нарека? Слагаш ръката си от вътрешната страна на бедрото ми и започваш да ме галиш. О, ти, разбира се, внимаваш, опитваш се това да изглежда като невинна съпружеска ласка, но добре знаеш какво става, аз зная какво става, и двамата знаем какво става само няколко сантиметра по-нагоре от ръката ти. И ако не искаш да премятам ръка около раменете ти, тогава недей да се гушиш в мен. Когато не ти харесва да ти предлагам сакото си, недей да правиш всичко възможно, за да ме накараш да забележа, че ти е студено. Докато ръката ми лежи на коляното ти, ти леко прокарваш крак по прасеца ми. И това ако не е покана, то аз просто не зная как да го нарека.