Сандра Браун - Чейс

Хвана я за раменете и я накара да легне по гръб на килима. Без да се церемони разкопча полата й и я смъкна надолу. Не успя обаче да запази самообладание, когато започна да събува бикините й. Трябваше да свали първо колана й, за да може да достигне до тях. Когато най-сетне успя да ги свали, той зарови ръка между бедрата й. И двамата простенаха в екстаз. Пръстите му бяха опитни и нежни. Палецът му сръчно намери пътя си към най-чувствителните й кътчета. Трябваше да я погали само няколко пъти и тя усети как кръвта нахлува в главата й, тялото й се възпламенява, а пред очите й заблестяха безброй звезди.

— Чейс!

Нямаше нужда от повече подканяния. Той разкопча ципа и бързо изхлузи панталона си. Марси смело протегна ръка, но само след секунда телата им се сляха в едно.

Тя нададе силен, ликуващ вик. Чейс промърмори нещо — богохулство или молитва, той самият не знаеше. В продължение на няколко изпълнени с напрежение секунди останаха напълно неподвижни.

След това той леко се отдръпна и извил тяло над нейното, се вгледа в лицето й. С прикован поглед в нейния, Чейс отново бавно проникна в тялото й. Тя го почувства дълбоко в себе си и остана без дъх, изгуби контрол над сетивата си, изцяло завладяна от щастието да го притежава напълно и безусловно. Тъмната му коса висеше над челото му, разрошена и разбъркана. Очите му блестяха, а огнените отблясъци подсилваха първичната му красота. Мускулите на ръцете и гърдите му се издуваха от мъжката му сила и мощ.

Марси искаше да концентрира мислите си върху великолепната му външност, но той леко се отдръпна, а после отново потъна в нея. Хвана гърдата й с едната си ръка и леко погали твърдото зърно с палец. Тя потрепери. Неволно затвори очи. Обгърна тялото му с краката си. Той плъзна ръка между телата им и продължи да я гали, докато проникваше все по-дълбоко в тялото й.

И тогава любовта, която изпитваше към него, любовта, останала толкова дълго несподелена, най-сетне намери кулминацията си в силния, изпепеляващ оргазъм, разтърсил цялото й тяло.

Чейс я остави да се наслади на удоволствието, да го преживее докрай, и едва тогава започна отново да се движи в нея. Но Марси изненада и двамата, притисна го към себе си и повдигна тяло, за да го поеме целия.

Извисиха се до висотите на втория си оргазъм едновременно.

Останаха притиснати един в друг, задъхани, незаситени, забравили всичко освен себе си и неутолимото желание да се притежават.

Марси посрещна с истинско облекчение почукването на вратата на кабинета й в единадесет часа на следващата сутрин. Семейството, което бе пристигнало точно в десет часа, за да се срещне с нея, вече бе на път да я подлуди.

Точно тази сутрин търпението и толерантността й бяха по-уязвими от всеки друг път.

— Влез — извика тя.

— Извинявай, че ви прекъсвам, Марси — извика Есме. — Господин Тайлър е тук и иска да те види.

Марси механично стана от стола си.

— Господин Тайлър? Кой по-точно?

— Този, за когото си омъжена. Висок, тъмнокос и много красив.

В този момент Марси видя ръката му да се протяга над главата на секретарката й и да отваря вратата.

— Мога ли да те видя за няколко минути?

Чейс бе последният човек, когото очакваше да й се обади тази сутрин. Коленете й се разтрепериха. Дъхът й мигновено секна и тя едва успя да проговори.

— Раз… разбира се. Сигурна съм, че господин и госпожа Харисън няма да имат нищо против, ако изляза за малко. През това време ще можете още веднъж да разгледате каталозите — предложи им тя, докато заобикаляше черното си, лакирано писалище.

Мъжът въздъхна, изправи се и важно подръпна панталоните си.

— Ние и без това вече свършихме. Тя май никога няма да намери нещо, което да й харесва.

— Аз? Аз харесах къщата с четирите спални на Сънсет Лейн — язвително отговори жена му. — Ти каза, че нямаш нужда от толкова голяма къща. Пък и дворът бил прекалено голям според теб. Отказа се от едно красиво жилище, само защото те мързи да косиш моравата. Макар че така май наистина е по-добре. Дори и да я бяхме купили, ти изобщо нямаше да се грижиш за двора.

— Чейс, това са господин и госпожа Харисън — прекъсна ги Марси. — Ралф, Гладис, това е съпругът ми, Чейс Тайлър.

— Приятно ми е да се запознаем. — Ралф се ръкува с него.

— На мен също.

— Е, хайде, Ралф. Не виждаш ли, че искат да останат насаме? — Гладис буквално избута съпруга си през вратата.

Есме изразително завъртя очи към тавана, а после излезе след тях и затвори вратата на кабинета. Чейс и Марси останаха сами. Погледнаха се с неудобство, като всеки избягваше погледа на другия.