Сандра Браун - Чейс

— Тогава изобщо не се любихме. Всичко бе твърде безлично — ти беше съвсем хладен и безучастен. Едва ли щях да се почувствам по-различно, ако просто ме бе целунал но челото.

— Е, много ти благодаря.

— Знаеш, че това е самата истина.

Той зарови пръсти в косата си.

— Стори ми се, че обеща да не се заяждаш.

— Нищо подобно не съм обещавала. — Ако той наистина възнамеряваше да я разкара и да я направи за посмешище пред целия град, който и без това винаги бе смятал Патето Джоунс за доста смешна, то тя предпочиташе това да стане колкото е възможно по-бързо, без излишни приказки и увъртания.

— Ще бъдеш ли така добра да замълчиш за момент и да ме изслушаш? — сухо попита той. — Не ми е никак лесно да говоря за това.

Това вече бе нечувано нахалство. Дошъл бе, за да разтрогне брака им и очакваше от нея да направи всичко възможно, за да го улесни.

— Хайде, говори направо, Чейс!

— Добре. — Той отвори уста. Веднага след това я затвори. Изгледа я напрегнато. После погледна встрани. Нервно задъвка бузата си. Облиза устни.

— Като начало мисля, че би трябвало да започнем да спим заедно.

Едва ли щеше да е по-изненадана и зашеметена, ако столът й внезапно я бе захапал по задника. Все пак успя да прикрие изумлението си. Но сдържа дъха си толкова дълго, че внезапно й се зави свят и тя трябваше да се хване за ръба на бюрото си, за да не се свлече на земята.

— Имам предвид не само да се любим, а да спим в една и съща спалня. Като истински съпруг и съпруга.

Той я погледна несигурно, стана от канапето и започна да кръстосва точно пред бюрото й.

— Миналата нощ много мислих но това, Марси. Изобщо не можах да заспя. Постъпих много лошо. Снощи. Думите ми бяха жестоки и зли. Почувствах се дяволски зле след това. Изведнъж ми хрумна, че това, което вършим напомня някаква сексуална война между нас… Докарваме се до лудост всеки неделен следобед. Това е глупаво. Признавам, че през първата ни брачна нощ те обладах, без да ме е грижа какво чувстваш. Мисля, че даже те нараних. — Той спря да се разхожда и я погледна. — Нали?

Тя го излъга и отрицателно поклати глава.

— Е, добре. Това поне е нещо. Но, както и да е. Докъде бях стигнал? О, да! Снощи, когато се прибрахме у дома, ти ме прелъсти. Поиска да те любя… и го получи. Когато ти… ме докосна, аз просто не можах да скрия факта, че те желая. А ти, Марси, ти беше толкова влажна и възбудена и аз веднага разбрах, че ти също ме желаеш.

Той прокара длани по бедрата си, сякаш се опитваше да избърше избилата от напрежението пот.

— Ние винаги сме се разбирали добре. В училище бяхме приятели. Откакто се оженихме, обаче, сме в състояние на постоянна война. И по някое време нощес, в малките часове, разбрах защо това е така.

Приближи се до прозореца и пъхна ръце в задните джобове на плътно прилепналите си дънки.

— Между нас съществува привличане. Аз го усещам. И ти го усещаш. — Погледна я през рамо. — Е, поне аз си мисля така.

Устата й пресъхна. Тя отново кимна.

Той й обърна гръб и се загледа през прозореца.

— И затова си помислих, че е много тъпо от наша страна да се опитваме да се преборим с това привличане. Ние сме зрели хора, живеем в една и съща къща, официално сме женени и в същото време се лишаваме от най-голямото благо на всеки един брак. Мисля, че е крайно време да престанем с тая глупост и да се подчиним на физическото привличане, което изпитваме помежду си. Така де, защо не! Добре, зная, че преди няколко седмици се споразумяхме този брак да си остане напълно целомъдрен, само на книга. Зная това. Но, по дяволите, това положение направо ме влудява, а ако съдя по получилото се снощи, ти също не изглеждаше особено доволна от решението ни. Искам да кажа, че ти ме желаеше точно толкова, колкото и аз тебе. По гърба ми има белези, които доказват това.

Той се извърна и тя се опита да избегне проницателния му поглед. Беше благодарна, че не й се налага да говори, защото все още не бе в състояние да промълви нито дума. Чейс очевидно предварително бе решил какво ще говори и не възнамеряваше да спре, преди да й го каже от начало до край.

— Ти знаеш защо се ожених за теб, Марси. И аз знам защо ти се омъжи за мен. И двамата сме достатъчно умни и интелигентни. Аз те харесвам и те уважавам. Мисля, че и ти изпитваш същото към мен. Снощи се любихме нелошо.

Тя вдигна очи към него. Този път той избягна погледа й.

— Добре. Снощи се любихме страхотно — поправи се той. — Аз водя активен сексуален живот вече доста години. Спал съм с много жени дори и след смъртта на Таня. Понякога това бе единственият начин да я забравя поне за известно време…