Сандра Браун - Чейс

Той се отпусна по гръб на леглото, придърпа я върху себе си и тя го пое в себе си точно навреме, за да почувства той спазмите, разтърсили тялото й. Оргазмът й сякаш продължи вечно и тя едва тогава осъзна, че част от конвулсиите идват от него самия. Няколко секунди по-късно, заситена и успокоена, Марси се отпусна върху гърдите му. Горната му част бе покрита с меки, къдрави косъмчета. По-долу, там, където бе стояла превръзката, косъмчетата не бяха поникнали напълно и тя усещаше лекото им боцкане. Но и то й доставяше неизразимо удоволствие.

Леко галеше с палец зърното на едната му гърда, заслушана в силните удари на сърцето му, което бавно възвръщаше нормалния си ритъм. След това един друг звук привлече вниманието й — лекото ръмжене, което идваше от към стомаха му.

Тя вдигна глава и го погледна въпросително.

— Сега вече съм готов за вечеря.

И тогава Чейс направи нещо, което повече от две години не бе правил, когато се намираше в леглото с жена. Той се усмихна.

Чейс често се усмихваше през последвалите няколко седмици. Имаше дни, в които напълно забравяше тъгата, самосъжаленията и отчаянието си. Все още се сещаше за Таня по няколко пъти на ден, по спомените вече не му причиняваха старата, смазваща и непоносима болка. Мъката му беше притъпена от доволството, което вече изпитваше от живота си. Той, разбира се, не бе толкова приятен и идиличен както някога, но поне бе поносим.

Даже нещо повече от поносим — беше приятно поносим.

Веселието и доволството му понякога се помрачаваха от чувството на вина, защото причина за новооткритото му щастие бе втората му съпруга. Всеки път, когато в паметта му изплуваше красивото лице на Таня, той се чувстваше едва ли не задължен да увери сам себе си, че все още я обича. И че нищо не би могло да промени това.

За свое собствено оправдание често си напомняше, че Таня бе мъртва, а той все още е жив. Тя го бе обичала толкова всеотдайно, че Чейс вярваше, че не би искала той да се лиши от всички земни радости и удоволствия.

А Марси бе превърнала живота му в истинско удоволствие.

Беше приятна и забавна, интересна и интелигентна, винаги измисляше неочаквани неща, с които да се занимават, намираше вълнуващи места, които да посетят заедно. Отидоха заедно дори на родео в един съседен град. Беше искрено изненадан като видя колко й допада родеото. Но когато започна обяздването на бикове, Марси сложи ръка върху крака му и му каза, че изпитва истинско облекчение, че този път той е зрител, а не участник.

— Щеше да бъде истински позор, ако бе съсипал красивото си тяло на някое от тези състезания.

Простичкият й комплимент му достави неизразима радост. Тя постоянно го изненадваше с подобни комплименти, които му доставяха искрено удоволствие. Понякога беше мила и романтична, понякога игрива и закачлива, а понякога — направо дръзка и безсрамна.

Беше станала истински член на семейството им. Вече ги считаха за едно цяло. Говореха за Чейс и Марси, а не само за Чейс. Сейдж бе започнала да се обажда от Остин, за да се посъветва с Марси за това или онова. Девън постоянно разговаряше с нея за бебето. Марси излезе с Лори на пазар и й помогна да си избере нова рокля. Лъки често повтаряше, че изобщо не е бил прав да го критикува за тази женитба.

— Радвам се, че не ме послуша, Чейс — съвсем наскоро му каза Лъки. — Беше прав, когато реши да се ожениш за Марси. Тя е истинско съкровище. Интелигентна. Красива. Амбициозна. Сексапилна? — Последната дума бе произнесена с леко въпросителна интонация.

— Да, секси е. — Чейс се опита да прикрие доволната усмивка, която разцъфна на лицето му, като си помисли за това. Но не успя.

Брат му гръмогласно се разсмя.

— Чак толкова секси, а?

— Чак толкова.

— И аз така си мислех. Тези червенокосите… — Лъки замислено поклати глава. — В тях има нещо специално, нали? Сякаш някъде дълбоко в душите им тлее запален огън, а?

Чейс беше склонен да се съгласи с брат си, но обсъждането на интимните му отношения с Марси го караше да се чувства неловко поради цял куп причини. Той смушка брат си в корема.

— Развратник такъв. Как можеш да говориш за бременната си жена по този начин?

Вече не примигаше от болка и не се затваряше в себе си при всяко споменаване на очакваното бебе на Лъки. Можеше дори да говори съвсем спокойно за това и само дълбоко в душата си усещаше далечна и тъпа болка, която сигурно никога нямаше да изчезне напълно. — Горката Девън! Още ли я измъчваш с неутолимата си страст. Не си ли вече твърде тежък за нея?