Сандра Браун - Чейс

Лъки насмешливо повдигна вежди.

— Съществуват твърде много начини, за да си доставим наслада, братко. Или ти може би не ги знаеш?

Чейс ги знаеше, разбира се.

Защото той и Марси вече бяха изпробвали почти всички известни пози и даже си бяха измислили няколко свои.

Една вечер тя му донесе купа с пуканки, докато той се излежаваше в голямото кресло пред камината, загледан в някакво шоу по телевизията. Само след няколко минути пуканките се разпиляха из цялата стая, а той и Марси едва успяваха да си поемат дъх, преплели тела в креслото.

И двамата бяха останали напълно облечени. Чейс реши, че опитвайки се да я възбуди през дрехите, бе изживял едно от най-вълнуващите сексуални преживявания с нея. Но само няколко сутрини по-късно, когато вземаха душ заедно, той трябваше да промени мнението си. Облегнати върху облицованата с плочки стена, те се любиха нежно и страстно, мокри, хлъзгави и игриви като видри.

Но независимо дали заврял глава под пуловера й се опитваше да поеме зърната на гърдите й в уста, или надвесен над нея в банята изстискваше насапунисаната гъба върху тялото й и с жаден поглед проследяваше сапунената диря, Чейс постоянно изпитваше невероятна наслада и удоволствие от близостта й.

Така беше и с нея. Тя никога не се преструваше и съвсем открито изразяваше неподправеното си задоволство от всичко, което вършеха заедно. Беше истинска сладострастница. Никой от клиентите и партньорите й не би могъл да допусне каква страстна чувственост се крие зад сдържаните й професионални маниери и овладяната й практичност и делови усет.

Все още не бяха се наситили един на друг. Миналата вечер, например, бе успяла да превърне невинната им целувка на входната врата в едно от най-еротичните преживявания през живота му.

— Просто не мога да чакам — бе прошепнала тя, докато сръчно разкопчаваше панталона му и промушваше ръката си в тесния отвор. — Искам те.

Това бе последното нещо, което той очакваше от нея при завръщането си вкъщи след един съвсем обикновен и скучен работен ден… И тогава тя коленичи пред него, отдръпна ласкавата си ръка и го пое в устата си. Не след дълго и двамата се отпуснаха на канапето във всекидневната. Чувстваха се заситени, отпаднали и в някаква степен порочни.

Но когато тя вдигна глава и му се усмихна, той искрено промълви:

— Господи, страхотна си…

Беше живял обаче достатъчно дълго с нея, за да знае, че тя все още мисли за себе си като за Патето Джоунс — непохватно и кльощаво момиче от ученическите им години. Беше уверена в деловите си и професионални възможности. Когато обаче станеше дума за външния й вид, тя все още се измъчваше от старите си комплекси и страхове.

— Иска ми се да бях малко по-красива.

Лежаха прегърнати на голямото легло, което от известно време споделяха. За разлика от първата им брачна нощ, светлините в стаята се изгасяха едва когато, уморени и изтощени, те решаваха, че е време да поспят.

— Ти си красива, Марси.

Тя поклати глава.

— Не, не съм. Но ми се иска да бъда.

— Красива си — настоя той и целуна меките й, податливи устни.

По-късно, когато ръцете му се спуснаха към гърдите й, тя отчаяно въздъхна.

— Ще ми се и гърдите ми да бяха по-големи.

— Това няма значение. Толкова са чувствителни. — Едно леко докосване на езика му веднага потвърди думите му.

— Но не са големи.

Чейс постави пръст върху устните й и я накара да замълчи.

— Ако бяха малко по-големи, щяха да изглеждат грозни. И като стана дума за това, и на мен ми се ще членът ми да е дванадесет инча.

Тя го погледна с разширени от учудване очи и възкликна:

— Искаш да кажеш, че не е толкова?

Той я прегърна силно и двамата весело се разсмяха. Когато се любеха, никой от двамата не забелязваше слабостите и недостатъците на другия.

Животът на Чейс бе станал толкова пълноценен и щастлив, че отдавна вече бе престанал да кани Лъки за по едно питие в кръчмата. Никога не закъсняваше след работа, освен, ако, разбира се, не бе абсолютно необходимо. Ако Марси случайно не си беше у дома заради някой служебен ангажимент, той нетърпеливо обикаляше къщата в очакване на завръщането й.

Винаги имаше да й казва толкова много неща. По цели часове си разказваха как е протекъл денят им. Тя бе невероятно добра готвачка, чудесен събеседник по всички възможни въпроси и предприемчива и изобретателна сексуална партньорка. Всяка вечер Чейс с нетърпение очакваше да се прибере при нея в дома им.

Ето защо, докато тази вечер се приближаваше към къщи, той с неудоволствие си мислеше за предстоящото си служебно пътуване до Хюстън. Може би ще успее да убеди Марси да остави агенцията за няколко дни в ръцете на Есме и да дойде с него. Биха могли да посетят родителите й. Да понапазаруват. Кой знае, може би Марси ще се съгласи да го придружи.