Сандра Браун - Чейс

— Двамата с Девън мислехме да те изведем някоя вечер, докато Чейс отсъства — каза й Лъки. — Но напоследък тя не се чувства особено добре.

— Съжалявам да го чуя. Обадихте ли се на лекаря?

— Да. Каза й да не стои дълго права, да си почива повече и да се опита да бъде малко по-търпелива през оставащите седем или осем седмици.

— Ако мога да помогна с нещо…

— Обади й се по телефона. Един разговор с теб може да пооправи настроението й. Напоследък е просто непоносима.

Марси се засмя, защото знаеше, че точно това се очаква от нея. Критиката на Лъки по отношение на жена му едва ли можеше да се приеме насериозно.

— Ще й се обадя по-късно тази вечер.

— Безкрайно съм ти задължен.

Разговорът изведнъж замря. Лъки чакаше да чуе истинската причина за обаждането й.

— Лъки… а… говорил ли си с Чейс днес?

— Разбира се. Обади ми се веднага след интервюто.

— Интервюто?

— Да. С изпълнителните директори на нефтената компания. Нали затова е в Хюстън?!

— Да зная. Просто не бях сигурна, че интервюто е днес. — Надяваше се, че лъжата й е прозвучала достатъчно убедително.

— Да, днес интервюираха тримата финалисти, така да се каже. Чейс отчаяно искаше да получим този договор, Марси. И не само заради парите. Най-вече заради гордостта му. Предполагам, че е заради теб. Ти ни измъкна от големи неприятности, както знаеш. А той иска да докаже на теб, а и на самия себе си, че не си направила лоша инвестиция.

— Нима гордостта му е чак толкова наранена от факта, че използва моите пари?

— Не. — Лъки замълча, очевидно обмисляйки отговора си. — Но за него е много важно отново да се почувства отговорен за компанията, отново да вземе нещата в свои ръце.

— Но той вече е отговорен за бизнеса ви.

— Ние с теб го знаем. Но не съм сигурен доколко той е убеден в това.

— Е, добре, ако пак разговаряш с него…

— Сигурен съм, че ще ти се обади. Вероятно е бил прекалено зает. Този следобед имаше още една среща.

Може би с някой адвокат, за да уреди развода ни, нещастно си помисли тя.

— Да, може би ще ми се обади довечера. Освен ако вече не е тръгнал насам. — В гласа й се долавяха надежда и съмнение.

— На твое място не бих го очаквал толкова скоро. Спомена ми, че няма да се върне, докато не разбере окончателното решение на компанията възложител.

— Да, точно това ми каза и на мен преди да тръгне. — Откога бе станала такъв изпечен лъжец?

— Е, ако много му домъчнее за теб, сигурно ще скочи в пикапа и ще се прибере за отрицателно време — пошегува се той.

За жалост, тя не можа да отвърне в същия тон. С несигурен и твърде неубедителен глас се опита да приключи разговора.

— Поздрави Девън и Лори от мен като се прибереш у дома. Ще се опитам да се обадя у вас довечера. Бъди по-търпелив с Девън.

— Разбира се. Ще се усмихвам и се понасям всичко, докато се появи бебето. Дочуване.

Марси затвори телефона. Бавно влезе в кухнята и си наля чаша мляко. Откакто бе заминал Чейс, нямаше никакъв апетит. Със сигурност знаеше, че никога повече няма да погледне китайска храна.

Няколко часа по-късно, докато преглеждаше в леглото последните данъчни закони, телефонът на нощното й шкафче иззвъня. Тя го погледна, изпълнена с подозрения, и в първия момент реши да не се обажда. Ами ако е Чейс?

— Ало?

— Идвам при теб — прошепна един дрезгав глас. — Искам сама да се убедиш колко съм възбуден заради теб.

Пренебрегвайки напълно здравия си разум, тя попита:

— Кой сте вие? Защо не престанете да ми се обаждате?

— Искам да ме пипнеш и да видиш колко съм корав.

— Моля ви, престанете!

— Зная, че мъжът ти не е тук. От няколко дни не са те чукали, нали, Марси? Трябва да си много възбудена и зажадняла за любов. Сигурно много ще ми се зарадваш като дойда.

Разплакана, тя затръшна слушалката. Телефонът веднага иззвъня отново. Този път Марси не отговори. Опита се да мисли разумно и стигна до извода, че този тип не би могъл да е близо до къщата й, щом й се обажда по телефона. Въпреки това бързо надяна робата си и тичешком слезе на първия етаж.

Като обезумяла провери всички врати и прозорци. Убеди се, че алармената система е включена. Помисли си да се обади на Лъки, но след това реши, че той и без друго си има достатъчно грижи. Стигаше му една бременна и раздразнителна жена и едва ли щеше да приеме присърце страховете на истеричната си снаха.

Винаги когато бе разговаряла с Чейс по този въпрос, тя се бе опитвала да го убеди, че телефонните маниаци всъщност никога не нападат жертвите си. Задоволяваха се само с опитите си да ги сплашат. Обикновено това бяха мъже, силно травмирани или унижени от някоя жена. Защо тогава бе приела последното обаждане толкова на сериозно?