Сандра Браун - Чейс

— Кога купи тази къща?

— Миналото лято?

— Защо?

— Защото я харесвам.

— Защо?

— Защото я харесвам.

— На кого принадлежеше тази къща, преди да я купиш?

— Чейс — умолително прошепна тя. Гласът й бе тих и едва доловим.

Той обаче изрева с всичка сила.

— От кого я купи, Марси?

Тя се опита да се пребори с напиращите в очите й сълзи. Навлажни устните си. Очевидно бе много разстроена. Езикът й сякаш отказваше да й се подчинява и тя едва произнасяше думите.

— От теб.

— Исусе! — Той се обърна и стовари юмрука си върху най-близката стена. След това се облегна на стената и още няколко пъти удари с юмрук по нея. Държеше главата си обърната и отказваше да погледне към Марси.

Тя умолително протегна ръка и докосна рамото му.

— Чейс, моля те, позволи ми да ти обясня.

Той потръпна от допира й, но веднага се обърна и я погледна. Лицето му бе разкривено от ярост.

— Какво има да ми обясняваш? Всичко ми е ясно. Това е къщата на Таня.

— Това е моята къща — запротестира тя. — Купих я…

— От мен. Защото се отнасяш към мен като към подходящ обект за благотворителността си.

— Не е вярно! Купих я, защото исках да ти създам дом тук. Това бе къщата, в която ти трябваше да живееш.

— Но с друга жена — изкрещя той. — С жената, която обичах. Това няма ли значение за теб? Нямаш ли поне малко гордост? Готова си да се задоволиш с второто място? И не само това, ами дори не си се посвенила да прибегнеш до измама!

— Никога не съм те мамила.

— О, така ли! Защо тогава никога досега не си споменавала, че това е къщата, която Таня толкова харесваше? Къщата, която вие двете разглеждахте непосредствено преди да бъде убита. Къщата, която тя толкова искаше да ми покаже.

Марси не издържа на обвинителния му поглед и отмести очи. Чейс хвана главата й и я повдигна така, че да вижда лицето й.

— Не е необходимо да ми отговаряш. Зная отговора. Не си ми казала, защото си знаела, че ще се почувствам точно по този начин.

— Може и да съм сбъркала наистина. Но единственото, което исках, бе да те направя щастлив.

— Щастлив? — кресна той. — Щастлив! Та аз те чукам вече дни наред в къщата на Таня!

— И това много ти харесва! — разкрещя се и тя.

В продължение на няколко секунди се гледаха яростно, без да помръднат. След това Чейс се отправи нагоре по стълбите, като бълваше ругатня след ругатня. Когато Марси влезе в стаята му, куфарът му вече лежеше отворен на леглото и той бързо хвърляше дрехите си в него.

— Чейс — извика тя с разтреперан глас. — Къде отиваш?

— В Хюстън. — Изобщо не благоволи да я погледне. Влезе в банята и започна да събира тоалетните си принадлежности.

— Защо?

— И без друго трябваше да тръгна за там утре сутринта. — Гневно я изгледа. — Сега обаче смятам, че е по-добре да тръгна веднага.

— Кога ще се върнеш?

Той мина край нея, прибра несесера с тоалетните си принадлежности в куфара, затръшна капака му и с резки движения заключи металните закопчалки.

— Не зная.

— Чейс, почакай!

Той затрополи надолу по стълбите. Тя се опита да го догони. На входната врата го пресрещна и силно го дръпна за ръкава.

— Моля те, не заминавай.

— Трябва. Това е бизнес.

— Не тръгвай в това състояние. Ти не си на себе си от гняв. Дай ми възможност да ти обясня. Изчакай до утре сутринта.

— Защо? За да ме дариш с още една нощ на незабравим секс и да се опиташ да притъпиш спомените ми за Таня?

Марси се вкамени от несправедливото обвинение.

— Как смееш да ми говориш по тоя начин? Аз съм твоя съпруга.

Той презрително изсумтя.

— На хартия, Марси. Само на хартия. Но това едва ли е толкова важно.

Смъкна сакото си от закачалката и само след няколко секунди вратата хлопна зад гърба му.

— Лъки? Марси се обажда.

— Ей, любимата ми снаха! Как си?

— Чудесно — излъга тя.

Чейс го нямаше вече три дни. Не бе чула нито думичка от него през това време. Не знаеше нито къде е отседнал в Хюстън, нито защо бе предприел това пътуване и нямаше никаква възможност да го открие. Неспособна да понася повече тази неизвестност, тя преглътна гордостта си и се обади на брат му, като се опитваше да измъкна някаква информация.

— Какво става? Да не би да тъгуваш за брат ми?

— Малко.

Много. Самотата я измъчваше и разяждаше душата й. Болката беше остра и непоносима. Когато бе будна, Марси постоянно си представяше ужасната сцена отпреди няколко дни и отчаяно й се искаше това да е било просто кошмарен сън. Нощем цялото й същество копнееше за него, търсеше го в съня си, а сутрин се чувстваше съсипана и ограбена, защото той не бе до нея в леглото и тя добре осъзнаваше, че може никога повече да не се върне там.