Сандра Браун - Чейс

— Той ли беше?

— Да.

— Пак ли същото?

— Не съвсем. — Бузите й изведнъж се обагриха в червено. — Този път не ме занимава с това, което би искал да направи. Вместо това… започна да изброява какво би желал да направя аз… за да го забавлявам.

— Извратен тип!

И Чейс, и брат му бяха възпитани да почитат жените. И двамата им родители се бяха постарали да им втълпят, че са длъжни да уважават чувствата на жените и да се отнасят към сексуалните си връзки с нужната отговорност. Дори и през най-черния си период, когато беше денонощно пиян, Чейс никога не пропускаше да взема необходимите предпазни мерки, когато си лягаше с някоя жена. Никога не се бе възползвал от жена, която не го желае или пък има някакви скрупули или съмнения спрямо него.

Докато бяха ергени, двамата с Лъки бяха спали с безброй жени, но винаги с изричното им съгласие. Не бяха вкарали насила нито една жена в леглата си. Баща им ги бе научил, че щом една жена кажеше не, това означаваше не и нищо друго. Втълпил им бе, че истинският джентълмен никога не трябва да се натрапва на някоя жена, без значение колко почтена или непочтена е тя.

Според моралния кодекс на Чейс, телефонната порнография беше долно и перверзно издевателство и беше вбесен, че Марси е принудена да търпи всичко това. Шепотът между двама влюбени в леглото бе нещо съвсем различно. Тогава подобни разговори бяха допустими и дори оправдани. Но да чуеш същите думи по телефона, изречени от някакъв напълно непознат — това наистина бе зловещо и крайно неприятно. Изобщо не бе изненадан от страха и отвращението, изписани на лицето й.

— Нима си принудена да слушаш всичките тези дивотии? — Той напрегнато я погледна. Тя кимна и му обърна гръб, за да се върне в кухнята. Той я сграбчи за ръката и я обърна срещу себе си. — От колко време?

— От няколко месеца — отрони тя съвсем тихо.

— Не трябва да се примиряваш с това. Смени си номера. Обади се на Пат и му позволи да сложи на линията ти устройство за проследяване на разговорите.

Беше твърде възбуден и погълнат от това, което говореше и в първия момент не разбра, че все още я държи за ръката и че я бе придърпал толкова близо до себе си, че телата им почти се докосваха. В момента, в който осъзна това, Чейс я пусна и бързо отстъпи назад.

Шумно се изкашля и се опита гласът му да прозвучи спокойно и авторитетно.

— Ами,… аз просто смятам, че трябва да вземеш някакви мерки по въпроса.

Тя се върна до плота и започна да събира чиниите.

— Мислех си, че той сам ще се откаже, като види, че не проявявам интерес и му затварям телефона.

— Очевидно няма да се откаже.

— Да, май че е така. — Тя остави купчината мръсни чинии в мивката и пусна топлата вода. — Ти така и не опита бисквитите. Вземи си.

— Не искам никакви бисквити. — В гласа му се долавяше раздразнение и яд. Поради причини, които не можеше да си обясни, той бе вбесен от безгрижното й и нехайно отношение към тези гнусни телефонни обаждания.

— Защо тогава не направиш по едно кафе, когато аз наредя чиниите в машината? — предложи тя. — Кафето е в шкафа, а кафеварката е ей там.

Тя кимна към един ъглов шкаф. Чейс съвсем правилно изтълкува — тя се опитваше да сложи край на разговора им за телефонните обаждания. Очевидно не желаеше повече да обсъждат този въпрос. Беше или прекалено уплашена, или твърде смутена.

А може би пък изпитваше удоволствие да слуша подобни гадости но телефона?

В края на краищата тя бе една самотна жена, която живееше съвсем сама, без приятел или любовник. Чейс поне не знаеше да има такъв. Единственият мъж, за когото бе споменала, бе бившият й годеник в Хюстън. Може би тези телефонни обаждания бяха за нея един безобиден и неангажиращ начин да се поразтовари, да се освободи от грижите и натрупаното напрежение! И ако беше така, защо, но дяволите, бе седнал да се притеснява заради нея?

Залови се с кафето. Беше готов, когато тя приключи с чиниите. Марси нареди върху един поднос чашките с прясно кафе и една чинийка с шоколадови бисквити и го помоли да го отнесе във всекидневната. Заеха старите си места край огъня, а Чейс хвърли няколко дървета в него преди да отпие от кафето и да си хапне от хрупкавите бисквити.

— Как вървят нещата в „Тайлър Дрилинг“?

Той я погледна.

— Ти си преуспяваща бизнесдама, която си разбира от работата, Марси. Вероятно по-добре от всеки друг познаваш финансовото състояние на компаниите в този град. Това ли е твоят тактичен начин да ме попиташ колко време ни остава, преди да обявим фалита си?