Сандра Браун - Чейс

— Зад стената на камината има още една стая — обясни Марси, очевидно забелязала интереса му. — Използвам я за кабинет, макар че е подходяща и като стая за гости. Горе има две спални и две бани.

— Говориш като посредник за продажба на недвижимо имущество.

Тя се усмихна.

— Навик, какво да се прави.

— Отдавна ли живееш тук?

— От известно време.

— Не те ли е страх да живееш съвсем сама в една толкова голяма и отдалечена от града къща?

— Не. Къщата има охранителна система. А и аз съм свикнала със самотата. — Наклони главата си на една страна и замислено продължи: — Предполагам, че е малко егоистично за сам човек да живее в такава голяма къща, но имах нужда ат дом. Имението е добра инвестиция, а с ипотеката…

Чейс вдигна и двете си ръце.

— Всички тези подробности са напълно неразбираеми за мен. И винаги са били. Мисля, че е напълно достатъчно, ако ти кажа, че къщата ти е чудесна.

— Благодаря ти. Позволи ми да взема палтото ти.

Той се поколеба. Нямаше намерение да се застоява.

Но огънят изглеждаше толкова примамлив! След като бе изминал целия този път, можеше да поостане, поне за да се постопли.

Той съблече палтото си, свали и другата си ръкавица и ги подаде на Марси. Тя се отдалечи с дрехите му, а той се премести до камината, подпря единия си крак на ниската каменна плоча и разпери ръце над пламъците.

— Приятно е — каза той, когато тя застана до него.

— Хмм. Прекарах по-голямата част от следобеда сгушена пред огъня. Нямам кой знае колко купувачи тия дни и реших, че това е най-подходящият момент да си пооправя документацията.

Един от фотьойлите, тапициран с кремава на цвят кожа, беше покрит с договори и скици на имоти, които тя бе оставила разхвърляни, когато бе станала да отвори вратата. Зад лявото й ухо се подаваше един молив, почти скрит под разкошната коса, по която сестра му толкова бе въздишала. Беше облечена в лилава на цвят мека вълнена пола, пуловер в подходящ цвят, обула бе плътни чорапи и… пухкави сини домашни пантофи под формата на смърфове, които обгръщаха краката й чак до стройните глезени.

Тя проследи развеселения му поглед, който се бе спрял, на пантофите й.

— Подарък от моята секретарка.

— Кукуто?

Марси се разсмя.

— Срещнал си се с Есме?

— Отбих се в офиса ти. Тя ми даде адреса ти.

— Екстравагантното й облекло и поведение е просто поза, уверявам те. Преструва се успешно и никой не подозира колко е умна в действителност. Но това няма значение. Аз, обаче, постоянно се оплаквам, че са ми студени краката и тя…

— В буквалния или в преносния смисъл?

— Аз го казвам в буквалния смисъл, но може да се изтълкува и в преносния. Особено с купувачи, които се отказват от сделката в последния момент.

Чейс изведнъж осъзна, че разговорът, който водеше с Марси, бе най-дългият му разговор с жена, след смъртта на Таня. Обикновено питаше жените какво ще пият, а после му бяха необходими само няколко думи, за да ги закара до разбърканото си, неоправяно с дни легло.

Леко примигна при спомена за тия нощи. Марси погрешно изтълкува гримасата и го попита загрижено:

— Болят ли те ребрата?

— Малко — призна той. — Днес цял ден ходих насам-натам и не успях да взема хапчетата си.

— Искаш ли нещо за пиене?

Той бързо се взря в очите й. Погледът му се задържа за миг, а после се отмести към чашката за чай, която бе поставена на края на масата.

— Благодаря, но никак не си падам по питиета в торбички.

— Забележката ти никак не е духовита.

— Е, ти беше царицата на каламбурите в училище.

— Нямах предвид чай. Предлагам ти бърбън с вода.

— Благодаря, Марси. — В гласа му се прокраднаха сантиментални нотки. Благодареше й не само за питието, но и за доверието, което му гласуваше.

Тя се приближи към бара и отвори едно шкафче под него. Избра някаква бутилка от сравнително скромните си запаси и наля уиски в две чаши.

— Бърбънът едва ли ще има същия ефект като обезболяващите хапчета. Но пък човек не може да си седи пред огъня и да си сръбва хапчета, нали? — Тя весело се усмихна. — Лед?

— Не, само вода. — Благодари й, когато му подаде чашата. Марси събра на един куп документите, върху които беше работила, отново се настани в кожения фотьойл и сгъна крака под себе си. Кимна към каменната плоча на камината и го подкани да седне върху нея.

— И докато все още си прав, можеш да сложиш един пън в огъня. Така ще ми се отплатиш за питието.

Чейс сложи няколко цепеници в огъня, отпусна се на плочата с широко разтворени колене и се загледа в чашата, която стискаше в ръцете си.