Сандра Браун - Чейс

— Не, не съм — сухо отговори тя. — Той просто трябваше да премахне един белег ей тук. — Прокара пръст по челото си. — Едно парче стъкло се бе забило под кожата ми.

Непреднамереното споменаване на злополуката изведнъж помрачи непринудения им разговор. Чейс понечи да изпие на една глътка останалото в чашата му уиски, но си спомни решението, което бе взел предишната нощ, и остави чашата на плочата до себе си. После бавно се изправи.

— Е, май ще е по-добре да те оставя да си гледаш работата. Не исках да те прекъсвам.

— Не е необходимо да си тръгваш. — Тя разгъна дългите си, стройни крака и също се изправи. — Работата ми изобщо не е спешна.

Чейс погледна към стъклената стена.

— Времето става все по-лошо. Пък и вече свърших това, за което бях дошъл. Време е да се връщам в града.

— Хмм. О, между другото, клиентите, с които бях на родеото, днес ми се обадиха и попитаха как си. Все още проявяват интерес към закупуването на имот в този район.

— Е, значи не си провалила сделката си заради мен.

— Така изглежда.

— Радвам се.

— Имаш ли някакви планове за вечеря?

Той вече се бе насочил към вратата. Чу въпроса й и се обърна.

— Вечеря?

— Вечеря. Това, което ядем вечер. Имаш ли някакви планове?

— Всъщност, не.

— Значи си на чили и консерва сардини?

Той се усмихна накриво.

— Нещо такова.

— Какво ще кажеш за една пържола? — Направи кръг с двете си ръце. — Ей толкова голяма. И толкова дебела. — Остави около пет сантиметра разстояние между палеца и показалеца си. — Леко препечена.

Вечеря с Марси. Вечеря с жена. Кой знае защо, това му се стори много по-интимно преживяване, отколкото търкалянето в леглото с някоя случайна жена — единственият му начин на общуване с нежния пол след смъртта на Таня. Няколко питиета и хоп в леглото! Никакво мислене. Никакви разговори. Никакви ангажименти.

Но една вечеря бе нещо съвсем различно. Трябваше да използва главата си. Да мисли. Да се държи учтиво. Да я гледа в очите, когато й казва нещо. И най-вече, да говори през цялото време. Не беше сигурен дали е готов за това.

Но това беше Патето, в края на краищата. Та той я познава от петгодишна възраст! През последните няколко дни се бе държала с него като истински приятел. Освен това, добре се бе погрижила за интересите му и му бе спестила главоболията по продажбата на къщата, която бе купил след смъртта на Таня. Не можеше да забрави и приятелското й отношение към Таня, нито пък уважението, което жена му изпитваше към нея.

Можеше да й направи тази услуга, нали?

— Ако я приготвиш алангле, ще остана.

На лицето й грейна широка усмивка и изражението й стана… как точно се бе изразила майка му? О, да! Лъчезарно.

Без каквото и да било неудобство, Марси се извини и отиде да се преоблече в нещо по-подходящо и удобно. Излезе от една от спалните на горния етаж облечена в топъл домашен костюм и с пухкавите пантофи на краката си. Моливът вече не беше зад ухото й, а контактите й лещи бяха заменени с очила.

Веднага щом пържолите зацвърчаха на грила, Марси хвана Чейс да нареже салатата, докато тя наглеждаше картофите, които се печаха в микровълновата фурна.

Попита го дали предпочита официално подредена маса и когато той й отговори отрицателно, тя наслага приборите върху барплота, а не върху масата в трапезарията. Само след миг и двамата бяха заели местата си и бързо унищожаваха обикновената, но вкусна вечеря.

— Боя се, че нямаме десерт — каза тя и взе празната му чиния. — Но в оная кутия на шкафа ще намериш запасите ми от хрупкави шоколадови бисквити.

Телефонът иззвъня — беше поставила слушалката на мястото й, преди да се качи да се преоблича. Марси тръгна да се обади и извика през рамо.

— Трябва да се чувстваш привилегирован, господин Тайлър. Обикновено не разделям шоколадовите си бисквити с кого да е… Ало?

Усмихна се на Чейс и вдигна слушалката към ухото си. Той видя как усмивката мигновено замръзна на лицето й. Бързо му обърна гръб.

Чейс захвърли салфетката на бара, скочи от стола си и само с три крачки прекоси цялата стая.

Преди да успее да измъкне слушалката от нея, тя с две ръце я затръшна върху вилката на телефона, а след това отпусна цялата тежест на тялото си върху нея, сякаш се опитваше да затисне с ръце капака на кош, пълен с гнили и развалени боклуци.

Главата й бе наведена надолу, а лицето й изразяваше отвращение и объркване. Нямаше го безразличното хладнокръвие, което му бе демонстрирала, когато стана дума за телефонните обаждания. Цялата бе пребледняла, беше смутена и видимо разстроена.