Сандра Браун - Чейс

— По-зле.

Лъки стана от мястото си и се приближи към един от запотените прозорци. Избърса с пръст едно малко кръгче и се загледа навън към капещите стрехи. От време на време на верандата падаха малки ледени късчета и бързо се топяха. Температурата все още беше над нулата.

Лъки отново се обърна към брат си.

— Не съм сигурен, че си достатъчно здрав, за да чуеш това, Чейс.

— Имаме ли избор?

— Не.

— Давай тогава направо.

Лъки се върна до бюрото и мрачно се отпусна на стола си.

— Ако не се случи някакво чудо, ще се наложи да обявим банкрут по член 11. И това ще е съвсем скоро.

Чейс леко се прегърби и заби поглед в земята.

— Съжалявам, Чейс! Просто не можах да удържа положението. След като ти си тръгна, изгубихме и малкото сделки, които имахме до този момент.

— Не се извинявай, по дяволите! Дори и когато бях най-пиян и пропаднал, не преставах да се интересувам от тексаската икономика. Зная, че е в ужасно състояние.

— Бившите ни клиенти са по-зле и от пас. Повечето независими нефтени компании вече фалираха. Другите са полумъртви, стоят и си чакат реда. Опитах се да направя и невъзможното, за да привлека нови клиенти. Хора от други щати, които все още разполагат със свободни капитали. Напразно. Никой нищо не предприема. Пълно мъртвило.

— Значи цялото оборудване, което си възстановихме след пожара…

— Продължава да стои неизползвано през повечето време. Съвсем спокойно можехме да го оставим неразопаковано. Но това не е най-лошото. — Лъки въздъхна мъчително. — Не можех да изплащам заплати на работниците при положение, че те нищо не работят. Наложи се да ги освободя. Дяволски много се мразех заради това, което трябваше да направя, Чейс. Зная, че дядо и татко биха се обърнали в гробовете си, ако можеха да ме видят отнякъде. Ти знаеш колко лоялни са били винаги към работниците си. Но аз просто нямах никакъв избор. Трябваше да ги освободя поне временно.

— И си ги поставил в изключително тежко положение. Казано с две думи — изхвърлил си ги.

— Точно така. Те имат семейства. Деца, които хранят и обличат. Чувствах се ужасно, когато им връчвах предизвестията.

— А в какво състояние са личните ни финанси?

— Трябваше да изтеглим малко от спестяванията на татко. Мама и Девън са много пестеливи и се справят добре. Преди няколко месеца продадох един жребец. Ще можем да изкараме още шест месеца, преди наистина да се окажем в критична ситуация. Всъщност финансовото ни състояние в голяма степен ще зависи от „Тайлър Дрилинг“ и от нейната евентуална несъстоятелност и фалит.

Чейс унило въздъхна. Закани се да стане от стола си, но Лъки го спря.

— Почакай. Има още. По-добре е да чуеш всичко наведнъж. — Погледна брат си право в очите. — Банката настоява да изплатим заема си. Джордж Йънг телефонира миналата седмица и каза, че не могат повече да приемат изплащането само на лихвите. Искат да започнем да плащаме, и то с големи суми, главницата.

Лъки широко разпери ръце.

— Ние просто нямаме вече никакви фондове, Чейс. Нямам дори достатъчно пари, за да платя вноските по лихвите.

— И предполагам, че нямаш никакви намерения да си легнеш със Сюзън.

Сюзън Йънг, разглезената дъщеря на банкера, бе хвърлила око на Лъки и дори се бе опитала да го изнуди да се ожени за нея. Лъки, интелигентен по рождение, бе успял да я надхитри. Чейс спомена името на Сюзън само за да го подразни, но Лъки му отговори напълно сериозно.

— Ако смятах, че то пози начин ще успея да омилостивя баща й, веднага щях да си събуя гащите. — След това се разсмя. — Ами, как ли пък не! Девън ще ме убие! — Разпери ръце, безпомощно сви рамене и се ухили широко. — Какво да ти разправям! Девън е луда по мен.

Чейс не беше глупак и знаеше, че чувствата между Лъки и Девън са взаимни. Брат му се бе превърнал в любимец на жените още по времето, когато бе открил разликата между малките момиченца и малките момченца. Репутацията му на местен жребец беше повече от заслужена. Девън Хейнс, обаче, бе успяла здраво да го оплете в мрежите си. А той и до ден днешен не бе успял да се съвземе от увлечението си по нея.

— От това, което чувам и зная от по-рано, привличането между вас е взаимно.

Лъки сведе глава.

— Да. Макар всичко да започна по такъв ужасен начин, днес съм по-щастлив от всякога.

— Добре — тържествено кимна с глава Чейс. — Това е добре.

Отново се умълчаха. Чейс впрегна цялата си воля, за да прогони налегналата го тъга и се опита отново да се съсредоточи върху бизнеса.