Сандра Браун - Чейс

Животът му се бе превърнал в една безсъдържателна и празна въртележка от пиене, комар, побои, евтини уличници и бикове. Печелеше пари и начаса ги пропиляваше. Пътуваше от град на град, скиташе се безцелно, никога не се задържаше достатъчно дълго на едно място, за да си даде сметка какво всъщност става в живота му и от какво точно бяга.

По нищо вече не напомняше усмихнатия младоженец, който го гледаше от снимката, и който сякаш му се присмиваше в този момент. Колко наивно бе вярвал, че животът е един безкраен низ от щастливи мигове!

Загледа се в русокосата главица на Таня, докосна ъгълчето на усмихнатите й устни и изпита угризения за срамния начин, по който се бе отнесъл към паметта й.

Ако съдеше по думите на майка си, търпението на близките му вече бе на привършване. Беше се отчуждил и от приятелите си. Нямаше никакви пари. Спеше с жени, които забравяше още на другия ден. Точно като Блудния син в Новия Завет, вече бе стигнал дъното.

Време беше да се стегне. Оттук нататък животът му нямаше да бъде нито по-щастлив, нито по-забавен, но не можеше да стане и по-лош отсега.

Утре ще говори с Лъки, за да разбере в какво състояние е бизнесът им, ако все още имаха такъв, разбира се. Ще се види и с майка си и ще й благодари за пилешката супа. Ще се опита да събере достатъчно пари, за да се разплати с Марси. Това ще е само началото. Ще планира действията си ден за ден.

Но най-напред, помисли си той, докато вдигаше към устните си снимката на Таня, ще поплаче за нея още веднъж.

— По дяволите, Сейдж — изкрещя Чейс, когато колата на сестра му хлътна в най-дълбоката дупка на пътя. — Обяздването на оня бик бе нищо в сравнение с шофирането ти. — Той несигурно докосна болните си ребра.

— Извинявай — безцеремонно процеди тя и му се усмихна. — Тази дупка я нямаше, когато бях за последен път в града. Както и тебе, като стана дума за това. За последен път имахме вест от твоя светлост, когато беше в Монтана, или там някъде.

Чейс искрено се зарадва, като я видя. Бе почукала силно на вратата му, докато той си вареше кафе след една удивително спокойна нощ.

— Чейс! — бе извикала тя и се бе хвърлила възторжено към него, притискайки го в прегръдките си, но той веднага я бе отблъснал, стенейки от болка.

— Внимавай с ребрата ми!

С присъщата си непринуденост сестра му се бе присъединила към него за чашка кафе и филийка препечен хляб. Тъй като все още нямаше кола, той я бе помолил да го закара до офиса на компанията.

— Често ли си идваш у дома? — попита я той, докато пътуваха в колата й.

— Ммм, през месец, може би. Но снощи, когато мама ми се обади и ми каза, че си се прибрал, зарязах всичко и тръгнах насам.

— Въпреки лошото време?

Все още бе студено и мокро. Очакваше се по-късно през деня дъждът да премине в сняг. Синоптиците в цялата северна част на щата предупреждаваха гражданите да не тръгват на път, освен ако не е абсолютно необходимо.

— Карах много внимателно. А и освен това така добре познавам пътя от Остин дотук, че мога да шофирам и със завързани очи.

Той хвърли поглед към нея — едва сега забеляза, че чертите й са станали по-фини и строги от последния път, в който си бе направил труда да я огледа както трябва.

— Изглеждаш страхотно, Сейдж — искрено произнесе той.

— Благодаря! — Тя весело му намигна. — Нали съм от сой.

Чейс силно подсвирна.

— Не се преструвай, че не знаеш, че сме необикновено привлекателно семейство. Всичките ми приятелки въздишаха по тебе и Лъки. Молеха ме да дойдат да преспят у нас, като отчаяно се надяваха, че случайно биха могли да зърнат поне единия от вас, и да завъртят някой флирт. Даже сега си мисля, че вие двамата бяхте основната причина, поради която имах толкова много приятели. Всъщност не приятели, а приятелки. Момчетата се плашеха от вас.

— Момчетата се плашеха от теб — изхили се той. От доста време не се бе смял и за момент остана изненадан от самия себе си. — Ти така и не се научи да флиртуваш, Сейдж.

— Ако това означава, че никога не съм се прехласвала по бицепсите на момчетата, значи си прав. Просто не е в стила ми да превъзнасям някой глупак, все едно че е открил колелото. Не мога да се лигавя, да се преструвам, да се усмихвам, да изпадам във възторг, заради който и да било мъж. Слава Богу, че Травис не очаква от мен нищо подобно.

— Травис?

— Не знаеш за Травис? О, да! Теб те нямаше вкъщи, когато той дойде с мен.

— Водила си го у дома? Значи нещата са сериозни.

— Не сме официално сгодени, но се подразбира, че ще се оженим.