Сандра Браун - Чейс

— Подразбира се от кого? От теб или от него?

Тя го изгледа заплашително.

— И от двамата. Той учи медицина. Вероятно ще изчакаме да започне стажа си и едва тогава ще се оженим. Травис си е наумил да става дерматолог и да печели купища пари.

— Като изстисква циреи?

— Ей, все някой трябва да се заминава и с това. Баща му е хирург. Ортопед. Оперира колената на футболисти и разни други спортисти. Живеят в Хюстън. Къщата им е страхотна. В задния двор има езерце с диви гъски и лебеди. Всеки член на семейството кара собствено Беемве.

— Чудесно! Значи няма повече да ни висиш на шиите, ако се омъжиш за този богаташ. Край на финансовите ни задължения към теб.

Сейдж му хвърли поредния свиреп поглед.

— Лъки ми каза почти същото.

— Умните хора разсъждават еднакво.

Сейдж бе сгъстила до максимум академичната си програма и щеше да се дипломира един семестър по-рано.

Чейс не бе успял да присъства на годишния акт в колежа и побърза да й се извини.

— Няма значение. Забрави за това. Не си изпуснал нищо. Изглеждах ужасно с шапка и с тога.

— Решила ли си какво ще правиш след като най-сетне защитиш така бленуваната степен? Или ще се задоволиш с това да бъдеш госпожа доктор Травис не знам коя си.

— Не, по дяволите. Никога няма да се съглася да бъда само нечия съпруга. Нито пък ще се превърна в напълно зависима от мъжа си домакиня. Искам собствена кариера. Като Девън. Тя успява да съчетае работата си с щастливия си брак. Много щастлив брак, ако се съди по влюбеното и малко глуповато изражение на Лъки. Дори след цели две години семеен живот, нашето братче продължава да е изцяло погълнато от жена си.

— Няма нищо толкова странно в това. Чудесно го разбирам — замислено промълви Чейс.

Сейдж или не го чу, или предпочете да остави забележката му без коментар.

— Аз обаче все още не съм решила окончателно с какво искам да се занимавам. Специализирам бизнес. Посещавам курсове, които са приложими във всяка една област.

— Каква област? Засята с царевица? Или с памук?

— Искаш ли още една счупено ребро? — заплаши го тя.

Той се разсмя.

— Е, каквато и област да избереш, надявам се да станеш много богата и преуспяваща бизнесдама.

— Амин! Искам да стана богата, но и независима. Като твоята приятелка Марси Джоунс.

— Тя такава ли е?

— Какво? Дали е богата? Сигурно. Постоянно печели някакви награди. Посредник на годината. Бизнесдама на годината. Почти всеки месец публикуват нейна снимка във вестника. Продава най-много къщи и в този период на депресия, или рецесия, или както там се нарича.

— Да, страхотен успех! Права си — саркастично отбеляза той.

Сейдж не обърна никакво внимание на хапливата му забележка.

— Мама спомена, че госпожица Джоунс била много лъчезарна вчера.

— Лъчезарна?

— Което е направо забележително, като се има предвид колко трудно се съвзе след катастрофата. Мисля, че се наложи да й правят и някаква пластична операция, за да прикрият един белег на челото й. Чух няколко жени в козметичния салон да се питат дали не са поопънали и кожата около очите и под брадичката й? Тя е… на колко години? Колкото теб, нали? Тридесет и пет. Точно това е възрастта, в която годините започват да ни личат. Говоря за жените, разбира се. По дяволите всички мъже! Вие сякаш ставате по-красиви като поостареете. Това е едно от многото оплаквания, с които ще затрупам Господ, като се възнеса на небето. Не е честно мъжете да изглеждат толкова добре, докато жените им бавно отиват по дяволите. Но аз не вярвам, че госпожица Джоунс би си направила пластична операция само заради възрастта — продължи Сейдж. — Себеуважението и самочувствието й изглеждат непоклатими. Съмнявам се, че би се смутила от няколко бръчици по лицето. — Пък и за какво ли да се притеснява. Тя е направо страхотна.

— Страхотна? Патето?! — Чейс беше смаян. Никога не би използвал подобно прилагателно за Марси Джоунс. Жените очевидно имаха по-различни критерии за красотата от мъжете.

— Умирам за косата й.

Чейс я изгледа с невярващ поглед и се изсмя.

— Каквато е тънка, прилича на запалена клечка кибрит с тая коса.

— Ти пък какво ли разбираш!? — снизходително го стрелна Сейдж. — Другите жени плащат стотици долари за боя с подобен цвят.

— За какво?

— Ето че пристигнахме. Лъки вече е тук и затова ще те оставя пред сградата. Обещах да изпълня някои поръчки на мама, за да не излиза днес. Пат се обади тази сутрин и я посъветва да си седи у дома.

— Как е Пат?