Шърли Бъзби - Лилия в нощта

— Ще ме отпратиш ли, или мога да дойда при теб? — Като че наистина имаше избор.

Всъщност и двамата знаеха, че мигът е настъпил. Безмълвна, с лудо разтуптяно сърце, Сабрина видя как Брет се потопи в езерото и заплува навътре. След минута стигна до нея и се изправи на крака. Двамата се гледаха, без да говорят, докато Брет прошепна:

— Ти ли си наистина, или е мираж?

Сабрина протегна ръка и погали с пръст устните му.

— Истина е — прошепна тихо тя. — А ти?

Ръцете му бавно обхванаха раменете й, той я притегли към себе си, а водата правеше всички движения невероятно леки. Устата му докосна нейната, ръката помилва голото й задниче, притисна го до мъжките бедра, позволявайки й да усети възбудата и горещината на тялото му.

— О, да, истински съм — мълвеше той. — Тук съм и жадувам за теб, моя малка лунна магьоснице. — И устните им се срещнаха в безкрайно дълга целувка.

Сабрина се отдаде на неизпитваната досега сладост, устните й се разтвориха, тялото й потръпна от хилядите нови, вълнуващи усещания. Водата обгърна плътно прегърнатите им тела и превърна усещанията им в копринено мек, сладостен сън.

Сабрина обви ръце около врата на Брет и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Беше мечтала да лежи гола в прегръдките му, но реалността далеч надмина очакванията й. Топлината и силата на това стоманено тяло я караха да потръпва от наслада.

Брет стъпи здраво на песъчливото дъно, обхвана бедрата на Сабрина и ги притегли между своите. Долната част на тялото й леко докосна втвърдения член и мъжът изстена. Целувките му станаха още по-настойчиви. После устните му се откъснаха неохотно от нейните и оставиха пареща следа по брадичката и към ухото. Дъхът на Сабрина се у чести, тялото й пламна от страст. Топлият език в ухото й беше непоносимо възбуждащ, ръцете й неволно притеглиха устата му отново към нейната и тя го зацелува със същата страст, както той нея преди. Милувките на езика й го подлудиха.

Брет я повдигна и чувствено плъзна бедрата й между краката си. Всеки път, когато телата им се докосваха, двамата потръпваха от наслада. Сабрина усещаше милувката на твърдия член и простенваше от страх и очакване. Всяка фибра на тялото й беше напрегната, всяко леко докосване, всяко движение я караше да се разтреперва до мозъка на костите си.

Ръцете му обхванаха стегнатото задниче и той я повдигна още, докато горната част на тялото й се издигна над водата. Устните му се плъзнаха по мократа шия към сладките й гърди. Сабрина отметна глава назад и се отдаде изцяло на страстта си. Езикът му замилва възбудените зърна на гърдите и тя бе като замаяна от наслада. Топлото, пулсиращо чувство в долната част на тялото й стана по-силно, по-настойчиво. Ръцете й се впиха в раменете му, стройното тяло се изви срещу неговото и тя инстинктивно обгърна с крака ханша му. Брет изстена тихо, кръвта се качи в главата му. Промуши ръка между двете тела и я плъзна по корема и между краката й. Пръстите му предизвикаха същинска буря от невероятни физически усещания, тя се притисна към ръката му и извика от удоволствие. Брет не можеше да чака повече. Устните й потърсиха неговите, сякаш Сабрина знаеше какво ще се случи. Мъжките ръце обгърнаха хълбоците й и Брет я вдигна високо във въздуха. За момент тя сякаш заплува над него, но в следващия момент мъжът проникна устремно в утробата й, свлече я надолу и водата около тях се развълнува. Болезненият й вик потъна в устните му, но той го чу и усети лекото препятствие на девствеността й. Стройното тяло се сви от острата болка.

Брет смаяно впи очи в красивото й лице.

— Господи, Сабрина! — изпъшка той. — Не исках… Никога не бих ти причинил болка, ако знаех…

Ала не можа да продължи. Престана да мисли, отдаден изцяло на страстта и любовта си. Тя беше толкова невероятно топла, толкова тясна. Ръцете му погалиха бедрата й, устните задъхано зашепнаха:

— Не мога да спра сега! Умирам от копнеж по теб, тези път няма връщане!

Отново впи устни в нейните, обгърна здраво тялото й и проникна още по-дълбоко в утробата й. За момент спря, за да не й причини още по-силна болка, но Сабрина се вкопчи безпомощно в него. Поток от тъжни мисли я объркваше — вече не беше девствена, но нали стана негова. Лека-полека болката отмина, остана само насладата, невероятното опиянение, за което дори не беше мечтала.

Уви бедра около хълбоците му, изви тялото си, за да се слее изцяло с неговото. Искаше още, искаше да усети мощните му тласъци. Брет се задвижи бавно, с плаха нежност, после все по-бързо и по-мощно, докато двамата се понесоха високо, към онзи страстен свят без задръжки, познат само на любещите се. А когато всичко отмина, когато постигнаха върха, те се вкопчиха един в друг, сякаш искаха да задържат завинаги вълшебния миг.