Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Нощта наистина се оказа забележителна. Щом слезе по стълбата, Брет изведнъж изникна пред нея. За безкрайно дълъг миг погледите им се срещнаха и възхитеното изражение на нефритенозелените очи стисна гърлото на Сабрина и я изпълни с радостно опиянение. Това чувство не я напусна през цялата нощ.

И с Брет беше същото. Той беше винаги наблизо и въпреки това й даваше свобода да се забавлява и да танцува с други. Нямаше нужда от думи, всеки разбираше и най-малкия жест на другия.

Алехандро ги наблюдаваше доброжелателно и нежно докосваше сребърната гривна е тюркоази, подарена му преди много години от Елена.

— Тя е в сигурни ръце, любима… в сигурни. И е обичана — шепнеха тихо устните му.

По време на един танц Карлос се опита да измъкне Сабрина от света на мечтите, като й напомни за сеньора Моралес, която въпреки поканата не бе дошла тази вечер. Но и той не можа да развали настроението на Сабрина. Когато Карлос продължи да се заяжда, тя преспокойно го заряза на танцовата площадка и гордо се отправи към Брет.

Испанецът се загледа подире й с разкривено от гняв лице и изведнъж забеляза, че гостите му се присмиваха. Побягна от дансинга и изчезна в тъмнината. Франсиска не можа да остави унижението на сина си ненаказано и веднага поиска обяснение от брат си.

— Надявам се, че сега си доволен! — изсъска ядно тя. — Първо тласна мъжа ми към разорение, сега отблъсна и обиди сина ми пред всичките ни приятели. Никога няма да ти го простя, Алехандро, никога!

Алехандро улови сестра си под ръка и настойчиво заговори:

— Ти си доста възбудена, мила моя. Ела, ще потърсим някое спокойно местенце, където да си починеш.

Решително я поведе към къщата и когато влязоха в малкия салон в дъното на първия етаж, доста грубичко я настани в голямо кожено кресло. Очите му искряха от гняв.

— Надявам се, че имаш основателна причина да смущаваш по този начин празненството на Сабрина.

— Основателна причина? — Гласът на Франсиска пресекваше от злоба. — Не е ли достатъчна причина позорът, който трябваше да понесе синът ми? Първо разрешаваш на този… на този гринго да си позволи волности с годеницата на Карлос, а сега… — Сви се в креслото и ядно захълца.

Алехандро въздъхна примирено:

— Франсиска, та разбери най-сетне: Сабрина не е годеница на Карлос! Ти умираш от желание да ги ожениш и си внушаваш, че синът ти и дъщеря ми се обичат. Сабрина не е влюбена в Карлос! А аз няма да допусна дъщеря ми да се омъжи за човек, когото не обича. Крайно време е да погребеш глупавите си мечти.

Франсиска избухна в поредния поток ругатни, когато на вратата се почука и в салона влезе мъжът й. Мина доста време, преди да успокои истерично крещящата жена. Все пак тя отказа да се помири с брат си и настоя да напусне веднага празненството. Алехандро отправи съчувствена усмивка към зет си.

— Заведи я в къщи, приятелю. Утре ще си поговорим пак и ще разбереш — беше само недоразумение.

Луис кимна и придружи жена си до каретата.

Алехандро се присъедини отново към гостите и спомена уж между другото, че Франсиска се е почувствала недобре и се е прибрала у дома си с Луис.

Без да знае какво се бе случило, след като напусна дансинга, Сабрина потърси убежище в парка. Звуци те на китарите огласяха нощта, фенерите горяха златни в сребристия мрак, озарен от луната. Младото момиче се облегна на ствола на едно дърво, наслаждавайки се на уханията на нощта.

Колко объркано беше всичко! Поведението на Брет бе истинска загадка! Много й се искаше да вярва, че е станало чудо, че бъркотиите от миналите дни са заличени и днес той е показал истинските си чувства.

Стресна я лек шум. Със смесица от облекчение и страх Сабрина позна Брет. Приятният аромат на тънката пура погъделичка ноздрите й, когато я наближи. Мъжът се изправи пред нея и с подигравателна усмивка попита:

— Крие ли се царицата на бала? Или попречих на поредната среща?

Изразът на нефритенозелените очи никак не й хареса. Пламна от гняв и рязко отговори:

— Тук няма никого освен мен. Претърси наоколо, ако не ми вярваш. Не съм дошла тук, за да се срещна с мъж, а дори и да беше така — това не е твоя работа, нали!

Брет хвърли пурата и се подпря с една ръка на ствола до главата й.

— Може би съм решил да я направя своя. Какво ще кажеш по въпроса?

Гърлото на Сабрина изведнъж пресъхна, сърцето й лудо заби. Не беше в състояние да издаде нито звук. Другата му ръка се плъзна нежно по шията й и погали кадифената й кожа. Сабрина имаше чувството, че се задушава — Брет беше толкова близо, а тя не можеше да се отдръпне заради дървото. Силното му тяло преграждаше всички пътища за бягство. Всъщност тя и не искаше да бяга. Задоволи се да затвори безпомощно очи, защото не можеше да издържи втренчения му поглед. Не искаше Брет да надзърне в сърцето й.