Шърли Бъзби - Лилия в нощта

— Колко се радвам да те видя! От седмици те очаквам и почти бях загубил надежда, че ще се отзовеш на поканата ми. — Като видя изцапаната с кръв риза и разрошената коса на Сабрина, смръщи лице и попита: — Какво се е случило? Да не са те нападнали бандити?

Брет изкриви лице.

— Не. Само че със Сабрина имахме… ами, известно недоразумение.

Алехандро отлично познаваше буйния нрав на дъщеря си и понечи да поиска обяснение. Ала Брет побърза да го прекъсне, описа шеговито случилото се и настоя, че раната е само драскотина.

Алехандро веднага заподозря, че зад тази история се крие нещо, но усети, че няма да измъкне от устата им нито дума повече. Обърна се, плесна с ръце и извика:

— Бонита! Елиъс! Жозефа! Клементе! Елате всички тук! Имаме гости!

Миг по-късно дворът гъмжеше от прислужници. Бонита и Жозефа отведоха Брет в къщата, следвани по петите от Оли. Багажът беше разтоварен, конете отведени в конюшните.

Накрая дворът се опразни, с изключение на Сабрина и баща й, който замислено я измерваше с очи. След известно време Алехандро заговори:

— Мисля, че е време да облечеш нещо по-подходящо. Вече си млада дама, а ходиш като дивачка. Майка ти щеше да се почувства зле, ако можеше да те види. Щеше веднага да ме укори колко зле съм те възпитал.

Сабрина не отговори, ала Алехандро познаваше много добре опърничавия израз на лицето й. Обърна й гръб и влезе в къщата, за да се погрижи за госта си.

Девойката остана на мястото си, разтърсвана от непознати досега усещания. От една страна се радваше на посещението на Брет, но от друга, той се бе отнесъл много зле с нея. Едно обаче беше сигурно — Брет Дейнджърмънд се бе завърнал в живота й като светкавица и тя се опасяваше, че светът никога вече нямаше да бъде същият, както преди.

Минаха няколко часа, докато Брет и Сабрина се видяха отново, но и двамата добре бяха използвали времето си. Бонита прегледа и превърза ръката на Брет. Измърмори, че би трябвало да се зашие и щял да остане белег, но иначе нямало основание за тревога.

Изкъпан, избръснат, с бяла риза, черен брич и ботуши, ранената ръка прикрепена е кърпа от яркочервена коприна, Брет твърде малко приличаше на бандита, за какъвто го беше сметнала Сабрина. Само дълбоките нефритенозелени очи разкриваха, че зад фасадата на джентълмена е скрит суров и решителен характер.

Наистина, неочакваната среща със Сабрина го обърка за известно време, а сладките й устни нанесоха сериозни пукнатини в отбранителната му стена. Но объркването беше само временно, докато му стана ясно колко налудничави бяха подобни чувства и започна сам да се проклина за глупостта си. Упорито си втълпяваше, че случилото се няма никакво значение.

Чувствата на Сабрина бяха по-трудно определими и във всеки случай много по-объркани. Никога преди не беше изпитвала желание и до днешната целувка не се интересуваше особено какво става между мъжа и жената. Но топлите устни на Брет събудиха в душата й буря от чувства, която не й се отразяваше добре. Боеше се, че ще я въвлекат в опасен водовъртеж.

След като Алехандро я остави, тя изтича в стаята си, дръпна настрани тънката мрежа против комари, окачена над леглото й, и се хвърли върху жълтозелената дамаска. Опря брадичката си с ръце и се загледа пред себе си. Миговете от срещата с Брет отново се изнизаха пред очите й. Гняв, вълнение, объркване — в душата й беше същински хаос.

Накрая стигна до убеждението, че не иска Брет да бъде тук. Той пречеше, объркваше всичко. Защо баща й го покани, без дори да я уведоми? Непременно трябваше да разбере какво се крие зад тази покана.

Ала преди всичко не биваше да си спомня целувката, защото дивото желание да се притисне до силното му топло тяло можеше отново да надделее. Постара се да прогони случилото се от паметта си и се закле никога вече да не изпада в подобно положение.

Много й се искаше да си остане в леглото — далече от вълнуващата близост на Брет Дейнджърмънд, ала знаеше, че подобна постъпка щеше да бъде наистина детинска. Не й се искаше Брет да я сметне за глупаво дете, а баща й да се ядоса, че домакинята пренебрегва госта си. Затова стана и започна да се преоблича.

Съвсем противно на навика си, Сабрина отдели много време за тоалета си и по този начин отдалечи срещата с Брет до вечерта.

Отпусна се във ваната, наслади се на уханната пяна на сапуна и се отдаде на смешна мечта, в която Брет беше смирен обожател, а тя хладно му заявяваше да си знае мястото.