Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Забележката му порази Уилкинсън като гръм. Тялото му се вдърви, в сините очи проблеснаха гняв и страх. Опита се да прикрие възбудата си, но Брет внимателно наблюдаваше реакцията му. Затова ли искаше толкова спешно да се види с генерал Нолън? За да научи от първа ръка дали е намерил съкровище? Кой знае защо, Уилкинсън изглеждаше ужасно самодоволен, сякаш знаеше повече от останалите…

Любопитството на Брет веднага се събуди и той направи опит да узнае нещо повече от Уилкинсън. Ала последният даде няколко уклончиви отговора и побърза да смени темата. Брет се закле да разнищи случая.

Върна се в къщата си, ала беше твърде възбуден и не можа да заспи. Стана отново, наметна черния копринен халат и слезе в салона, където се заразхожда напред-назад като тигър в клетка. Разбута остатъците от огъня в камината, докато жарта отново лумна и внезапно си спомни едно дете с огненочервена коса. Стисна устни. Всъщност нямаше особено желание да подновява запознанството си със семейство дел Торес, но доведената му братовчедка… Как ли изглежда сега? — помисли си той. — Тези странни очи и нахалната уста… През десетте години след последната им среща той се бе променил много. Метър и деветдесет на ръст, с широки рамене и закалено тяло, с тесен ханш и дълги, мускулести крака. Но най-много се бе променило лицето му. Десетте години опасен, разгулен живот оставиха видими следи по ъгловатото, матово лице. Черните вежди изглеждаха застрашителни, а нефритенозелените очи гледаха на света цинично и безстрашно. Около добре оформените устни играеше презрителна усмивка, но странно защо, тя го правеше още по-привлекателен. Общо взето, Брет беше опасно красив млад мъж, изключително смел и уверен в себе си. Притежаваше всичко — и въпреки това беше недоволен, скучаеше и смяташе, че животът му е празен.

Преди да навърши двадесет и пет, опозна съмнителните страни на лондонското общество, пи долнопробни напитки в жалки кръчми, въртя любов в Испания, Франция, Англия и Америка. В Мадрид се бори е бикове, в Париж уби на дуел измамен съпруг, заради облог се преправи на разбойник по пътищата и анонимно върна плячката на ограбения. Извеждаше нелегално френски аристократи, които бягаха от гилотината, и цяла година върлува по мексиканското крайбрежие заедно с един американски пират. Но най-опасното и същевременно най-удовлетворяващото приключение бяха трите месеца, прекарани при контрабандистите в Ню Орлиънс. Жаждата за мъст беше подтикнала Брет към това начинание. Един стар капитан и добър приятел, Сам Браун, бе убит от контрабандисти. Брет безстрашно се присъедини към бандата и след три месеца ги предаде на правосъдието. Убиецът на Сам Браун намери заслужения си край, като увисна на въжето.

Малко по-късно Брет спечели на карти западнала индигова плантация в Луизиана и за първи път си каза, че може би е време да поведе по-спокоен живот. В продължение на една година усърдно се стара да съживи плантацията. И както всичко, с което се заемеше, това също му се удаде. Едва-що убедил се в успеха, започна отново да се отегчава и тръгна да пътешества по света. Ала със съжаление установи, че приключенията и опасностите бяха загубили напълно привлекателността си. През 1799 година се завърна отново в Начез, за да обмисли бъдещето си.

Макар широкият свят да беше загубил очарованието си, едно нещо не се променяше никога: дълбокото презрение и недоверие към женския пол. Преживяното само бе потвърдило убежденията му. На двадесет и една година, желан и обичан, той повярва, че е недосегаем за стрелите на Амур, но за съжаление се излъга. През пролетта на 1792 година се запозна у семейство Алмак в Лондон с мис Даяна Парди. Брет отиде там пак заради облог, с цел да сипе две шишета вино в безалкохолния пунш, който сервираха в този дом, и това, разбира се, му се удаде. Внезапно откри две големи сини очи, озарили най-красивото лице, което беше виждал някога. Клетвата да не се оставя никога да бъде омотан от жена, беше забравена. Влюби се презглава в тъмнокосата красавица и започна да я ухажва, без да се вслуша в предупрежденията на приятелите си, че Даяна би се омъжила само за херцог. Тя флиртуваше с него, даваше му надежди, а при една тайна среща в Хайд парк се остави дори да я целуне.

Когато обявиха годежа й с херцог Олърд, Брет беше като ударен от гръм. Целият свят рухна. Как можа да бъде толкова сляп! Как повярва дори за миг, че има поне една жена в света, която да не лъже и да не мами! Защо прояви такава глупост и забрави уроците, дадени от собствената му майка? Жена — това винаги означаваше болка и предателство!