Шърли Бъзби - Среднощен маскарад

Общо взето, съдбата се отнасяше благосклонно към Доминик Слейд. Беше едър мъж, с пропорционална фигура и извънредно красиво лице, притежаваше и неотразим чар. Благодарение на тези си качества, на богатото си семейство и на собствените си пари Доминик постигаше всичко, което поискаше. Беше любимец на родителите си, обожаван брат и роднина, скъп и високо ценен другар. Не, че беше разглезен, но притежаваше вродена дързост и умееше да налага волята си. Досега винаги беше успявал да наклони везните в своя полза.

След завръщането си от Англия преди две години той живееше обичайния си живот и се задоволяваше с него. Радваше се, че се е върнал при семейството си и се срещаше често със старите си приятели. И все пак…

От известно време насам Доминик усещаше все по-ясно някаква празнота в живота си. Към нея се прибавяше странно неспокойство и нарастващо недоволство от лекотата, с която му се удаваше всичко. Леони твърдеше, че му липсва съпруга, но не беше права. Трябваше му цел, истинска цел в живота. Затова беше взел решение да развъжда коне — и то не какви да е, а първокласни!

Доминик се надигна и си наля още малко бренди, преди да заговори отново:

— Е, докато тази проклета война не почука на вратата ми, няма да си блъскам главата зарад нея. А сега ми разкажи за кафявия жребец, който е направил толкова силно впечатление на Джейсън.

Още преди Морган да успее да отговори, вратата се отвори и Леони се втурна като вихър в кабинета на мъжа си.

— О, mon amour! — прошепна подкупващо тя. — Нима ще прекараш цялата вечер затворен в тази задушна дупка?

Лицето на Морган се разведри — а това ставаше винаги, когато жена му беше наблизо.

— Разбира се, че не — отвърна той и скочи от стола си. — Особено след като си дошла лично да ме повикаш.

Макар че наскоро бе навършила тридесет и една година, Леони приличаше на момиченце. Тъмнорусата й коса, завита на кок на тила, блестеше също както по времето, когато Морган я видя за първи път. Не бяха изчезнали и дяволитите искри в бадемовидните очи. Само налетите й форми показваха, че са минали години. Леони беше дребна на ръст, с тънки кости, но след четири деца стройната й фигура беше станала приятно закръглена.

Доминик стана от креслото си и проговори с усмивка:

— Крайно време е да се оттегля и да ви дам възможност да се позабавлявате семейно.

Леони го удостои с гневен поглед.

— Не знаеш ли, че съм ти много сърдита? Покани ли мадмоазел Лей да излезете на езда?

Доминик обви с ръка талията й и залепи братска целувка на бузата й.

— Скъпа моя, знам, че си много загрижена за мен, но нямам ни най-малко желание да задълбоча познанството си с младата дама.

— Какво? — извика невярващо Леони. — Тя е красива като картинка, кротка като агне, а баща й е богат като Крез. Нима не ти хареса поне малко?

Доминик се усмихна подигравателно и пошепна в ухото й:

— Напротив, но не ми се вярва, че ще се съгласи с предложението, което съм готов да й направя.

— Лъжеш се… — започна сърдито Леони, но млъкна, разбрала, че зет й е решил да я дразни. — Пфу! Искаш да кажеш, че ще й предложиш не ръката, а компанията си?

— Точно така, скъпа моя — отговори раздразнено Доминик.

Леони дори не погледна Морган, който избухна в смях, а присви очи, опря малките си юмручета на хълбоците и заговори полугласно, но твърдо и отчетливо:

— Доминик, най-съкровеното ми желание е един ден да те видя влюбен до уши в някое момиче, което да те развърти на малкия си пръст, докато те подлуди от любов. Крайно време е някой да натрие носа на моя надменен девер! — Тя вдигна пророчески показалец и заключи: — Помни какво съм ти казала! Един ден ще изпиташ всички мъчения на любовта.

Доминик избухна в смях и приятелски я смушка в ребрата.

— Ти да не ме проклинаш? Само си представи колко ужасно ще се почувстваш, когато някоя дама сломи бедното ми сърце.

— Добре ще ти се отрази — отвърна с измамна мекота Леони.

Доминик хвърли бърз поглед към брат си и продължи да се оплаква:

— Морган, много си отпуснал юздите на жена си. Нима не знаеш, че съпругата се нуждае от здрава ръка, особено ако има остър език като твоята!

Морган привлече към себе си възмутената Леони и заяви:

— Аз имам свой изпитан метод да я укротявам и ако искаш да си спестиш неловкото положение, излез оттук, защото имам намерение да я целуна продължително и страстно.

Доминик се ухили.

— Какво безсрамие! И това ми било солидна семейна двойка! — И той излезе и затвори вратата след себе си… обзет от странна завист, докато вървеше към главното крило на къщата. Сигурно беше чудесно да обичаш като Леони и Морган! Осъзна се и разтърси глава, за да прогони неканената мисъл. Всемогъщи Боже, дали не беше полудял?