Антъни Бърджес - Портокал с механизъм

— Ама какво тежко и дебело копеле беше тоя — повтаряше си Дим.

Не ми се понрави видът на Дим: изглеждаше грязен и раздърпан като человек, който е водил бой, както си и беше, само че това никога не бива да се познава по вида. Вратовръзката му сякаш някой я беше тъпкал с ноги, маската му се бе изхлузила и по лицето му имаше мръсотия от пода, та го замъкнахме в една уличка и го поспретнахме немножко, като намокрихме носните си таштухи с плюнка да го изтрием. Какво ли не правехме за нашия Дим. Набързо се прибрахме в „Нюйоркския херцог“ и по моя часовник не ще да сме липсвали повече от десет минуточки. Старите бабушки още бяха на кофето със сметана и на шотландското, дето им го купихме. Подвикнахме им:

— Хей, момичета, как е?

— Бог да ви благослови, добри момчета! — запяха те старата песньовка, а ние звъннахме с колокола и той път дойде друг официант, та му заказахме бири с ром, че жажда ни гореше, братлета, и по нещо за бабките. Тогда им казах:

— Не сме излизали оттук, нали? Били сме си тук през цялото време.

А те бързо загряха и ответиха:

— Разбира се, момчета. Все пред очите ни бяхте, Бог да ви поживи. — И пиха.

Не че имаше кой знае какво значение всъщност. Мина към половин час, преди милицаите да се размърдат. Пък и само двама младоци пристигнаха, с розови лица под болшоите си медни каски. Единият заговори:

— Вие тук знаете ли нещо за случката в магазина на Слаус тая вечер?

— Ние ли? — отвърнах невинно. — Че какво е станало?

— Кражба и побой. Двама в болницата. Къде бяхте тая вечер, момчета?

— Не с такъв гаден тон — казах. — И хич не ме е грижа какво намеквате. Доста подозрителна ви е работата, братлета мои.

— Тука си стоят цяла вечер — разкричаха се старухите, — Господ здраве да им дава. Най-добрите момчета са тия. Вежливи и щедри, така да знаете. Все тук си седят, току пред очите ни.

— Само питаме — рече другото полицайче. — Вършим си работата като всички.

Но ни изгледаха много гадно за предупреждение, преди да си излязат. Като обърнаха гръб, изпратихме ги с устна музика: бббрррр. Ако искате да знаете, малко ме разочароваха нещата напоследък. Нямаше вече за какво да се сбиеш. Всичко ставаше лесно като по вода. Нощта обаче едва начинаеше.

Щом излязохме от „Нюйоркския херцог“, видяхме пред голямото осветено окно до главния бар един стар пияница, който плетеше язик, да извива мръсните песни на прадедите си и да се уригва от време на време, като да имаше лайнян оркестър във вонящия корем. Ето ти нещо, дето изобщо не понасям. Не мога да гледам как някой мужчина се валя, уригва и гъргори пиян, па на колкото ще да е години, особено ако е старий като тоя: Беше се залепил за стената, дрехите му бяха истински отврат — мръсни и раздърпани, целите в кал, гряз и всьо. Сграбихме го и му хвърлихме един хорошенкий як бой, но той продължаваше да си пее песента: „И ще се върна при мойта любима, мойта любима, ако ти, моя любима, ме напуснеш“. Но щом Дим го фрасна с юмрук несколко раз по фъфлещата рот, той спря да пее и взе да кричи: „Давайте, смажете ме, копелета бъзливи, и без това не ща да живея в тоя гнусен свят.“ Тогава казах на Дим да понамали малко, понеже ме интересуваше иногда да слушам какво приказват такива стари бракми за живота по света. И го попитах:

— Охо? И какво му е гнусното на този свят?

А той се развика:

— Тоя свят е гнусен, щом оставя младото да се нахвърля върху старото, както правите вие тук, и няма ни закон, ни ред, ни нищо.

Кричеше с цяло гърло и размахваше руки, та ми ставаше очен хорошо от тия думи, само дето червата му куркаха, като че нещо кръжеше в тях или пък някой друг мужчина грубо го прекъсваше с тоя шум, та старичокът все го заплашваше с юмруци и се дереше:

— На тоя свят вече не е за стар човек и ако искате да знаете, хич не ме е страх от вас, грубияни, защото съм толкова пиян, че не усещам болка, като ме удряте, а и да ме убиете, само ще съм доволен да умра. — Ние прихнахме да се смеем. но не казахме ничево и той продължи: — Що за свят е това? Хора на Луната, други се въртят около Земята като папатаци край лампата, а никой вече не гледа има ли ред и законност на Земята. Тъй че правете с мен каквото щете, мръсни бъзливи хулигани такива.

После изпръхтя с устни — „Прррб“ — както направихме и ние на ония милицайчета, и пак поде песента: „Земьо, мила, бих се за тебе, донесох ти мир и победа…“

Тогава ние хорошенко го ступахме, като се хилехме до уши, но той продължи да пее. Съборихме го по очи на земята и като се просна с цялата си тежест, едно ведро бирена бълвоч шурна от рота му. Беше толкова гадно, че му теглихме по един ритник, всеки поотделно, докато от мръсното му горло бликна кров, а не песен, нито помия. И продължихме пътя си.