Оноре Балзак - Дядо Горио

— Как намирате Нази? — запита тя.

— Тя сконтира и смъртта на баща си — каза Растиняк.

Към четири часа сутринта тълпата в салоните почна да се разредява. Скоро замлъкна и музиката. В големия салон останаха сами Растиняк и дукеса дьо Ланже. Виконтесата, като мислеше, че ще намери там само студента, влезе, след като се сбогува с господин дьо Босеан, който отиде да си легне, като й повтаряше:

— Не правите добре, мила моя, на тези години да отивате да се затваряте. Останете при нас.

Като видя дукесата, госпожа дьо Босеан не можа да въздържи възклицанието си.

— Разбрах намерението ви, Клара — каза госпожа дьо Ланже. — Вие заминавате, за да не се върнете вече; но вие няма да заминете, преди да ме изслушате и преди да се разберем. Тя хвана приятелката си за ръка, заведе я в близкия салон и там, като я погледна с просълзени очи, я притисна в прегръдките си и я целуна по страните.

— Не искам да се разделя студено с вас, мила моя; то би тежало много на съвестта ми. Можете да разчитате на мене, както на себе си. Вие бяхте величествена тази вечер, почувствах се достойна за вас и искам да ви го кажа. Виновна съм пред вас, не винаги съм се държала добре, простете ми, мила моя; осъждам всичко, което е могло да ви оскърби, бих искала да взема обратно думите си. Една и съща мъка сроди душите ни и не зная коя от нас ще бъде по-нещастна. Господин дьо Монриво го нямаше тук тази вечер, разбирате ли? Който ви видя на този бал, Клара, никога няма да ви забрави. Ще направя едно последно усилие. Ако не успея, ще отида в манастир! А къде отивате вие?

— В Нормандия, в Курсел, да обичам, да се моля, докато един ден Бог ме прибере от този свят.

— Елате, господин дьо Растиняк — каза развълнувана виконтесата, като мислеше, че младият момък я чака.

Студентът прегъна коляно, взе ръката на братовчедка си и я целуна.

— Сбогом, Антоанет — продължи госпожа дьо Босеан, — бъдете щастлива. А вие — каза тя на студента, — вие сте щастлив, вие сте млад, вие можете да вярвате в нещо. Когато си отивам от този свят, аз ще имам около себе си, като някои избраници, свети, искрено развълнувани души.

Растиняк си тръгна към пет часа, след като видя госпожа дьо Босеан в пътническата й кола, след като тя се прости с него, обляна в сълзи, които показваха, че и най-високопоставените лица се подчиняват на законите на сърцето и не живеят без скърби, както някои ласкатели искат да убедят тълпата, Йожен се върна пеш в пансиона „Воке“ във влажно и студено време. Образованието му завършваше.

— Няма да спасим нещастния дядо Горио! — каза Бианшон, когато Растиняк влезе в стаята на съседа си.

— Приятелю — каза Йожен, като видя, че старецът спи, — следвай скромната цел, в която ограничаваш желанията си. Аз съм в ада и трябва да остана там. Вярвай всичко лошо, каквото ти говорят за висшето общество! Няма го Ювенал, за да обрисува ужаса, покрит със злато и скъпоценни камъни.

На другия ден към два часа следобед Бианшон, който трябваше да излезе, събуди Растиняк и го помоли да пази дядо Горио, чието състояние много се беше влошило сутринта.

Старецът няма да живее и два дни, а може би и шест часа — каза студентът по медицина — и все пак ние не бива да преставаме да се борим с болестта му. Ще трябва да проведем скъпо лечение. Ние ще бъдем болногледачите му. Но аз нямам нито су. Обърнах джобовете му, претърсих шкафовете и накрая — нищо. Като се свести по едно време, попитах го дали няма нещо, а той ми каза, че, няма нито сантим. Ти имаш ли?

— Остават ми двадесет франка! — отговори Растиняк. — Но ще отида да играя, ще спечеля.

— А ако изгубиш?

— Ще искам пари от зетьовете, от дъщерите му.

— Ами ако не ти дадат? — продължи Бианшон. — Впрочем сега най-бързата работа не е да се намерят пари; трябва да сложим на стареца горещ синап от стъпалата досред бедрата. Ако вика, значи, има надежда. Знаеш ли как се слага синап? Всъщност и Кристоф ще ти помогне. Аз ще се отбия у аптекаря, за да му кажа, че отговарям за всички лекарства, които ще вземем от него. Жалко, че клетият човек не може да се пренесе в нашата болница, там щеше да е по-добре. Хайде ела да те наглася и не се отделяй от него, докато се върна.

Двамата младежи влязоха в стаята, в която лежеше старецът, Йожен се уплаши от промененото му лице, което бе сгърчено, бледо и съвсем съсухрено.

— Е, татко — каза той, като се наведе над леглото. Горио вдигна към Йожен помътения си поглед и внимателно го изгледа, без да го познае. Студентът не можа да понесе тази гледка и очите му се напълниха със сълзи.