Оноре Балзак - Дядо Горио

„Той е луд“ — си каза Йожен, като гледаше стареца.

— Хайде, успокойте се, не говорете повече!

Бианшон се върна и Йожен слезе да вечеря. След това и двамата се редуваха през нощта да пазят болния, като единият четеше медицински книги, а другият пишеше писма до майка си и сестра си. Признаците, които се появиха на следния ден у болния, бяха според Бианшон благоприятни, но се налагаха постоянни грижи, на които бяха способни само двамата студенти и в чието изброяване е невъзможно да се изложи свенливата фразеология на епохата. Поставените върху изтощеното тяло на стареца пиявици бяха придружени с лапи, със слагане на краката му в гореща вода и разни други лечебни средства, за които бяха необходими силата и предаността на двамата младежи. Госпожа дьо Ресто не дойде — изпрати човек да вземе хилядата франка.

— Мислех, че ще дойде лично! Но така е по-добре, иначе щеше да се разтревожи — каза бащата и това обстоятелство сякаш го радваше.

В седем часа вечерта Тереза донесе на Растиняк писмо от Делфина.

Растиняк взе перото и отговори така:

Лекарят дойде в осем и половина часа и макар че мнението му не беше благоприятно, не каза, че смъртта ще настъпи скоро. Той каза, че състоянието на болния ту ще се подобрява, ту ще се влошава и от това ще зависи и животът, и разумът на стареца.

— По-добре ще бъде да свърши по-скоро! — беше последната дума на лекаря.

Йожен остави Бианшон да гледа дядо Горио и отиде да занесе на госпожа дьо Нюсенжен тъжната новина, която в още пропитото му със семейни задължения съзнание трябваше да сложи край на всякакви радостни чувства.

— Кажете й да се забавлява добре въпреки всичко! — му извика дядо Горио, който изглеждаше задрямал, но седна в леглото си, когато Растиняк тръгна да излиза.

Момъкът се яви пред Делфина съкрушен от болка и я намери причесана, обута, оставаше й да облече само балната рокля. Обаче, прилични на последните подробности, с които художниците довършват картините си, последните приготовления изискват повече време от съществената част на творбата.

— Как, вие не сте облечен още? — каза тя.

— Но, госпожо, баща ви…

— Пак баща ми! — прекъсна го тя. — Вие няма да ме учите какви са моите задължения към баща ми. Познавам баща си от дълго време. Нито дума повече, Йожен! Ще ви изслушам само когато се облечете. Тереза ви е приготвила всичко у вас; колата ми е готова; вземете я и се върнете скоро. Ще поговорим за баща ми, когато отиваме на бала. Трябва да тръгнем рано; попаднем ли във върволицата коли, ще бъдем много щастливи, ако стигнем в единадесет часа.

— Госпожо…

— Вървете… Нито дума повече! — каза тя и изтича в будоара си да вземе някаква огърлица.

— Вървете, господин Йожен, ще разсърдите госпожата! — каза Тереза, като избутваше младия момък, ужасен от това изискано отцеубийство.

Той отиде да се облече, отдаден на най-тъжни, най-отчаяни размисли. Започна да гледа на света като на океан от кал, в който човек затъваше до шия, щом потопи краката си в него.

— На този свят се вършат само дребни престъпления! — си каза той. — Вотрен е по-велик.

Той бе видял трите главни облика на обществото: Покорността, Борбата и Бунта: Семейството, Света и Вотрен. И не смееше да вземе решение. Покорността беше скучна, Бунтът невъзможен, а Борбата съмнителна. Мисълта му го пренесе сред семейството му. Спомни си чистите и спокойни преживявания вкъщи, спомни си дните, прекарани сред тия, които най-много обичаше. Като се съобразяваха с естествените закони на семейното огнище, те намираха в него пълно, непрекъснато и спокойно щастие. Въпреки добрите си мисли той не се реши да изповяда пред Делфина вярата на чистите души, като й заповяда да бъде добродетелна в името на любовта. Току-що започналото му възпитание вече даваше своя плод. Той обичаше вече егоистично. Неговата съобразителност му даде възможност да разбере сърцето на Делфина; той предчувстваше, че тя беше способна да върви по трупа на баща си, за да отиде на бал, и той нямаше нито силата да я вразумява, нито смелостта да върви против желанието й, нито пък добродетелта да я напусне.