Оноре Балзак - Дядо Горио

Бианшон, няма ли нужда от завеси на прозорците?

— Не, околната среда вече не му влияе. Много хубаво щеше да бъде, ако чувстваше топло или студено. Но огън ни трябва, за да му варим билки и да приготвим някои и други неща. Ще ти изпратя малко трески, които ще ни свършат работа, докато купим дърва. Вчера и нощес изгорих всичките ти дърва и торфа на нещастния старец. Беше влажно. От стените капеше вода. Едва можах да изсуша стаята, Кристоф я помете. Беше същински обор. Опуших с хвойна, много миришеше.

— Боже мой — възкликна Растиняк, — а дъщерите му!

— Слушай, ако иска да пие, ще му дадеш от това — каза медикът, като посочи на Растиняк голяма бяла кана, — Ако почне да се оплаква и ако коремът му е горещ и твърд, ще повикаш Кристоф да ти помогне и ще му направиш… знаеш какво. Ако случайно изпадне в силна възбуда, ако почне да говори много, с една дума, и при най-малката проява на лудост, остави го. Няма да бъде лош признак. Но изпрати Кристоф в болницата „Кошен“. Нашият лекар, другарят ми или аз ще дойдем да му направим каутеризация. Тази сутрин, докато ти спеше, имахме голям консулт с един асистент на доктор Гал, с главния лекар на „Отел Д’ьо“ и с нашия главен лекар. Тези господа откриха интересни признаци и ние ще следим развитието на болестта, за да си обясним някои доста важни научни въпроси. Един от тези господа твърди, че ако налягането на серума е по-силно върху един орган, отколкото върху друг, могат да се получат особени явления. И тъй, слушай го внимателно, ако заговори, за да установим около какви понятия ще се въртят разговорите му — дали ще отразяват спомени, мисли за бъдещето или разсъждения за настоящето, материални неща ли ще засегнат, или пък чувства, сметки ли прави, или се връща към миналото, с други думи, бъди в състояние да ни уведомиш точно. Възможно е кръвоизливът да настъпи изведнъж и тогава ще умре малоумен, какъвто е сега. В тия болести всичко се развива така странно! Ако ударът се получи тук — каза Бианшон, като посочи тила на болния, — има примери на странни случаи: мозъкът възстановява част от дейността си и смъртта настъпва по-бавно. Кръвта може да не стигне до мозъка, а да тръгне по други пътища, които ще установи само аутопсията. В болницата на неизлечимите има един малоумен старец, у когото кръвоизливът е тръгнал по гръбначния стълб; той страда ужасно, но живее.

— Добре ли се забавляваха? — попита дядо Горио, който позна Йожен.

— О, той мисли само за дъщерите си — каза Бианшон. — Снощи ми каза поне сто пъти: „Те танцуват! Тя е с роклята си.“ Наричаше ги по имена. Разплакваше ме, дявол да го вземе, с вайканията си: „Делфина, моя малка Делфина! Нази!“ Честна дума — каза студентът по медицина, — сълзите ми капеха от очите.

— Делфина — каза старецът — е тука, нали? Аз си знаех.

И очите му с неимоверна бързина шареха по стените и по вратата.

— Ще сляза да кажа на Силвия да приготви синапената лапа — каза Бианшон, — моментът е благоприятен.

Растиняк остана при стареца сам, седнал към краката му, с очи, впити в тази глава, която вдъхваше страх и мъка.

— Госпожа дьо Босеан избяга, този умира — каза той.

— Възвишените души не могат да останат дълго на този свят.

И наистина великите чувства как биха могли да се свържат с това нищожно, дребнаво и повърхностно общество?

Образите от бала, на който бе присъствал, изникнаха в паметта му и бяха рязка противоположност на тоя смъртен одър. Бианшон се върна неочаквано.

— Слушай, Йожен, току-що се видях с нашия главен лекар и се върнах тичешком. Ако се явят признаци на опомняне, ако проговори, положи го на дълга синапена лапа, така че от тила до кръста да бъде в синап, и веднага ни повикай.

— Скъпи Бианшон! — възкликна Йожен.

— О, става дума за едно научно изследване! — каза студентът по медицина с целия плам на новопосветения.

— Значи, само аз гледам този нещастен старец от обич.

— Ако ги беше видял тази сутрин, нямаше да говориш така! — каза Бианшон, без да се засяга от думите м у. — Опитните лекари гледат само болестта, а аз, драги мой, още гледам и болния.

Той си отиде, като остави Йожен сам със стареца, в очакване на кризата, която не закъсня много.

— Ах, вие ли сте, дете мое! — каза Горио, ката позна Йожен.

— По-добре ли сте? — запита студентът, като го хвана за ръката.

— Да, главата ми беше стегната като в менгеме, но сега ми олекна. Видяхте ли дъщерите ми? Те ще дойдат скоро, ще се притекат веднага, щом научат, че съм болен, те ме гледаха така добре на улица „Жюсиен“! Боже мой, колко ми се иска стаята ми да бъде чиста, за да ги приема. Един младеж изгори всичкия ми торф.