Оноре Балзак - Дядо Горио

— Да.

— Е?

— Ха! Аз убивам вече тридесет и третия мандарин.

— Не се шегувай! Слушай, ако ти се докаже, че това нещо е възможно, стига само да кимнеш с глава, ще го направиш ли?

— Много ли е стар този мандарин? Впрочем млад или стар, парализиран или здрав, откровено казано… Дявол да го вземе, няма да направя това!

— Ти си добър момък, Бианшон. Но ако обичаше някоя жена толкова, че да си готов да дадеш и душата си за нея, а й трябват пари, много пари за тоалети, за кола, най-сетне за всякакви прищевки?

— Но ти ми вземаш ума, а искаш да разсъждавам.

— Е добре, Бианшон, аз съм луд, излекувай ме! Имам две сестри, хубави и непорочни като ангели, искам те да бъдат щастливи. Отде ще взема двеста хиляди франка за зестрата им до пет години? Както виждаш, в този живот има обстоятелства, при които трябва да се играе голяма игра, а не да си похабяваш щастието в дребни печалби.

Но ти поставяш един въпрос, който възниква пред всеки, който встъпва в живота, а искаш да разсечеш с меч гордиевия възел. За да постъпиш така, драги мой, трябва да си Александър, иначе ще отидеш в каторга. Аз съм щастлив със скромния живот, който ще си наредя в провинцията, дето (чисто и просто) ще наследя най-глупаво баща си. Човешките чувства се задоволяват напълно и в най-малкия кръг, както и в грамадна окръжност. Наполеон не вечеряше два пъти и не можеше да има повече любовници от един студент по медицина, който живееше при Капуцините. Нашето щастие, драги, всякога ще се заключава между ходилото на краката ни и тила, а дали струва милион годишно или сто луидора, същественото усещане у нас ще бъде все едно. Гласувам за живота на китаеца.

— Благодаря, ти ме успокои, Бианшон. Ние ще си останем винаги приятели.

— Представи си — продължи студентът по медицина, — като излизах от лекцията на Кювие, в Ботаническата градина зърнах Мишоно и Поаре — те разговаряха на една пейка с един господин, който се въртеше миналата година по време на безредиците около Камарата на депутатите и ми направи впечатление, че е полицейски агент, преоблечен като обикновен гражданин, който живее от приходите си. Да наблюдаваме тази двойка; ще ти кажа защо. Сбогом, бързам за проверката в четири часа.

Като се върна в пансиона, Йожен завари дядо Горио, който го чакаше.

— Ето едно писмо от нея — каза старецът. — Какъв хубав почерк!

Йожен разпечата писмото и прочете:

„Господине, моят баща ми каза, че обичате италианската музика. Ще бъда щастлива, ако ми направите удоволствието да приемете едно място в ложата ми. В събота вечер ще пеят Фодор и Пелигрини и съм уверена, че няма да ми откажете. Господин дьо Нюсенжен се присъединява към молбата ми да дойдете да вечеряте с нас, без да се стеснявате. Ако приемете, ще му направите голямо удоволствие, тъй като ще го освободите от тежкото съпружеско задължение да ме придружи. Не ми отговаряйте, а елате. Приемете моите поздрави.

— Покажете ми го — каза старецът на Йожен, когато той прочете писмото. — Ще отидете, нали? — прибави той, като подуши писмото. — Хубаво мирише! Нали нейните ръце са го докосвали.

„Една жена не се хвърля току-така на врата на един мъж — си мислеше студентът. — Тя иска да си послужи с мене, за да си върне дьо Марсе. Всичко това се прави от яд.“

— Е — попита дядо Горио, — какво мислите? Йожен не познаваше лудостта за тщеславие, която бе обзела по онова време някои жени, и не знаеше, че за да си отвори една врата в предградието „Сен Жермен“, жената на един банкер бе готова на всякакви жертви. По това време модата почваше да издига на най-високо стъпало онези жени, които бяха прие мани в обществото на предградието „Сен Жермен“ и се наричаха дами от Малкия замък — между тях се намираха на първо място госпожа дьо Босеан, приятелката и дукеса дьо Ланже и дукеса дьо Мофриньоз. Само Растиняк не знаеше за беса, от който бяха обзети жените от Шосе д’Антен да влязат в по-висшия кръг, където блестяха съзвездията от техния пол. Но недоверчивостта му направи добра услуга — тя изстуди огъня му и му даде досадното преимущество да предлага условия вместо да ги приема.

— Да, ще ида! — отговори той.

И тъй, любопитството го водеше при госпожа дьо Нюсенжен, а ако тази жена го беше пренебрегнала, към нея щеше да го тласне може би страстта му. При все това той очакваше с известно нетърпение следния ден и определения час. Първата интрижка на един младеж има навярно същото очарование, както първата любов. Увереността в успеха поражда хиляди блаженства, които мъжете не признават, но които създават цялото обаяние на някои жени. Желанията се пораждат от трудността, и от лекотата на победите. Няма никакво съмнение, че всички мъжки страсти се пробуждат или поддържат от едната или другата от тия причини, които разделят на две любовното царство. Това разделяне е може би последица на сложния въпрос за темпераментите, които, каквото и да се говори, властват в обществото. Ако меланхолиците имат нужда от усилване чрез кокетство, нервните или сангвиниците навярно отстъпват, ако съпротивлението продължи по-дълго време. С други думи, елегията всъщност е толкова лимфатична, колкото дитирамбът е злъчен. Докато се тъкмеше, Йожен вкуси всички онези дребни сладости, за които младежите не смеят да говорят, защото се боят от подигравките, но които гъделичкат самолюбието им. Той решеше косата си, като мислеше, че погледът на някоя хубава жена ще се плъзне по черните му къдрици. Той си позволи такива детински кокетства, каквито би правила всяка девойка, която се облича за бал. Като оправяше фрака си, той с удоволствие погледна тънката си талия.