Оноре Балзак - Дядо Горио

— Е, кажете коя ви хареса повече — госпожа дьо Ресто или госпожа дьо Нюсенжен?

— Предпочитам госпожа Делфина, защото тя ви обича повече — отговори студентът.

При тия топли думи старецът измъкна изпод завивката едната си ръка и стисна ръката на Йожен.

— Благодаря, благодаря — промълви той развълнуван, — а какво ви каза за мене?

Студентът повтори думите на баронесата, като ги поукраси, а старецът внимаваше, сякаш слушаше божието слово.

— Милото дете! Да, да, тя много ме обича. Но не вярвай те това, което ви е казала за Анастази. Виждате ли, двете сестри си завиждат. И това е още едно доказателство за тяхната любов. И госпожа дьо Ресто много ме обича. Зная това. Бащата познава децата си, както Бог ни познава — той прониква до дъното на сърцата ни и съди мислите ни. И двете ме обичат еднакво. О, ако имах добри зетьове, щях да бъда много щастлив! Тук на земята, разбира се, няма пълно щастие. Ако живеех у тях, само да слушах гласа им, да знаех, че са около мене, да ги виждах да влизат, да излизат, както когато бяха при мен, сърцето ми би подскачало от радост… Хубаво ли бяха облечени?

— Да — каза Йожен. — Но, господин Горио, щом имате така богато обзаведени дъщери, как можете да живеете в този курник?

— Да си кажа правото — каза той наглед безгрижно, — каква полза да бъда по-добре? Как да ви обясня тия неща, не мога да ви кажа и две думи, както се следва. Всичко е тук — добави той, като се потупа по сърцето. — Моят живот е в двете ми дъщери. Ако те се веселят, ако са щастливи, ако са облечени хубаво, ако ходят по килими, малко искам да зная как съм облечен аз и къде спя. Никак не ми е студено, ако на тях им е топло, и никога не ми е скучно, ако те се смеят. Мои скърби са само техните скърби. Като станете баща, като чуете децата си да ви чуруликат, ще си кажете: „Те са мои рожби!“; като почувствате, че всяка капка кръв у тия малки създания е ваша, от най-чистата ви кръв, да, така е, ще започнете да мислите, че сте прилепени към тях, че се движите заедно с тях. Навсякъде слушам гласовете им. Един техен поглед, когато е тъжен, смразява кръвта ми. Един ден ще видите, че човек е по-щастлив с тяхното щастие, отколкото със своето собствено. Не мога ви обясни това; те са вътрешни усещания, които навсякъде пръскат блаженство. С една реч, аз живея три живота. Искате ли да ви кажа нещо забавно? Е добре, когато станах баща, разбрах Бога. Той се намира навсякъде цял-целеничък, защото е създал всичко. Аз чувствам това чрез дъщерите си, господине. Само че аз обичам много повече дъщерите си, отколкото Бог обича света, защото светът не е толкова хубав, колкото е Бог, а дъщерите ми са по-хубави от мене. Те са толкова близко до душата ми, щото аз предчувствах, че ще ги видите тази вечер. Боже мой, аз ще чистя обущата, ще стана слуга на този, който направи толкова щастлива моята малка Делфина, колкото е възможно да бъде щастлива една жена, когато е много обичана. От камериерката й се научих, че онова джудже Марсе е било мръсно куче. Иска ми се да му извия врата. Да не обича една такава скъпоценна жена, с глас на славей, стройна, като изваяна! Къде бяха очите й, когато се омъжи за това дебело недодялано дърво, за този елзасец? И на двете им трябваха хубави, любезни младежи. В края на краищата те изпълниха прищевките си.

Дядо Горио беше величествен. Никога Йожен не го беше виждал така озарен от пламъка на своята бащина любов. Внушителната сила на чувствата е достойна за отбелязване. Колкото и грубо да е едно същество, когато изказва истинска и силна любов, то излъчва някакъв особен ток, който изменя лицето, оживява движението, разхубавява гласа. Под влиянието на страстта често пъти и най-тъпото същество достига до най-голямо красноречие в мислите, ако не в езика, и като че се движи в някаква лъчезарна сфера. В този миг в гласа, в движенията на стареца имаше заразителна сила, свойствена на един велик артист. А нашите най-хубави чувства не са ли стихове на волята?

— Слушайте — каза му Йожен, — може би няма да ви стане мъчно, ако чуете, че тя навярно ще скъса с този дьо Марсе? Тоя хубавец я е напуснал, за да се прилепи към принцеса Галатион. А пък аз се влюбих тази вечер в госпожа Делфина.

— Ами! — възкликна дядо Горио.

— Да. И аз й харесах. Цял час си говорихме за любов и в други ден, в събота, ще й отида на гости.

— Ах, колко ще ви обичам, драги ми господине, ако й харесате. Вие сте добър, никак няма да я измъчвате. Ако й изневерите, веднага ще ви отрежа главата. Една жена не може да обича два пъти, разбирате ли! Боже мой, та аз говоря глупости, господин Йожен. Тук е студено за вас. Боже мой, значи, вие говорихте с нея? Какво ви каза тя за мене?