Оноре Балзак - Дядо Горио

„Положително — каза си той — не изглеждам лошо!“ След това слезе долу, когато всички бяха на трапезата, и весело посрещна градушката от глупости, които предизвика изящното му облекло. Една от отличителните черти на нравите в домашните пансиони е смайването, което извиква приличното облекло. Тук никой не облича нова дреха, без всеки да каже думата си.

— Ц, ц, ц! — почна да цъка с език Бианшон, сякаш подкарваше някой кон.

— Досущ като на дук или на пер! — каза госпожа Воке.

— Господин дьо Растиняк е тръгнал на поход! — заяви госпожица Мишоно…

— Кукуригу! — изкукурига художникът.

— Поздравете вашата съпруга! — каза чиновникът в музея.

— Господинът има ли съпруга?

— Съпруга с отделения, която плува във водата, боя трайна и гарантирана, от двадесет и пет до четиридесет сантима, модел на квадрати, последна мода, може да се пере, хубава материя, половин коприна, половин памук, половин вълна, лекува зъбобол и други болести, одобрени от Кралската медицинска академия! Отлично средство за децата, още по-добро против главоболие, запек и други болести на храносмилането, очите и ушите! — извика Вотрен със смешната скорого-ворка и глас на панаирджия. „Но колко струва това чудо, ще ме попитате вие, господа, десет сантима ли?“ Не. Нищо, това е остатък от една доставка, направена за великия Могол, която всички европейски владетели, в това число и великият баденски херррррцог, пожелаха да видят! Влизайте направо! Отбийте се на касата. Хайде, музика! Броум, ла-ла-ла, трин! Ла-ла-ла, бум, бум — хей, кларнетистът, свириш фалшиво — продължи той с прегракнал глас, — ще те цапна по пръстите!

— Боже мой, колко е приятен този човек! — каза госпожа Воке на госпожа Кутюр. — Никога не бих скучала с него.

По време на смеховете и шегите, които предизвика тази весела реч, Йожен долови беглия поглед на госпожица Тайфер, която се наведе към госпожа Кутюр и й пошепна няколко думи.

— Кабриолетът дойде! — каза Силвия.

— Къде ли ще вечеря? — запита Бианшон.

У госпожа баронеса дьо Нюсенжен. — Дъщерята на господин Горио! — отговори студентът.

При това име всички погледи се отправиха към някогашния производител на фиде, който гледаше някак завистливо Йожен.

Растиняк стигна на улица „Сен Лазар“ до една от ония своеволно построени къщи с тънки колонки и незначителни галерии, които представляват красивото в Париж, истинска банкерска къща, пълна със скъпи, отбрани дреболии, с украшения, с мраморни площадки, с мозайка по стълбите. Той намери госпожа дьо Нюсенжен в един малък салон с италиански картини, чиято уредба напомняше кафене. Баронесата беше тъжна. Усилията, които направи, за да прикрие мъката си, изостриха още повече любопитството на Растиняк, тъй като бяха съвсем искрени. Той мислеше, че ще зарадва с присъствието си тази жена, а я намери отчаяна. Неуспехът засегна самолюбието му.

— Имам много малко право да искам от вас да ми се доверите, госпожо — каза той, като я закачи за нейната загриженост, — но ако ви преча, надявам се, че ще бъдете откровена и ще ми го кажете искрено.

— Стойте — каза тя, — ако си отидете, ще остана сама. Нюсенжен ще вечеря в града, а не искам да бъда сама, имам нужда от развлечения.

— Но какво ви е?

— Вие сте последният човек, на когото бих казала това — възкликна тя.

— Искам да зная. В такъв случай и аз трябва да съм замесен донякъде в тази тайна.

— Може би! Но не — продължи тя. — Това са семейни спречквания; които трябва да останат заровени в дъното на сърцето. Нали ви казах завчера? Никак не съм щастлива. Златните вериги са най-тежки.

Когато една жена казва на един млад мъж, че е нещастна, ако този мъж е умен, добре облечен и ако има в джоба си хиляда и петстотин франка за развлечения, непременно ще помисли това, което си каза и Йожен, и ще стане самомнителен глупак.

— Какво можете да искате? — отговори той. — Вие сте хубава, млада, обичана, богата.

— Да не говорим за мене — каза тя, като поклати мрачно глава. — Ще вечеряме двамата заедно, а после ще отидем да слушаме най-приятната музика. Харесвам ли ви така!? — подзе тя, като стана и показа разкошната си рокля от бял кашмир с персийски рисунки.

— Бих желал да бъдете изцяло моя! — каза Йожен. — Вие сте очарователна!

— Ще имате тъжна придобивка — усмихна се тя горчиво. — Нищо тук не ви подсказва нещастие, а въпреки външното благополучие, аз съм в отчаяние. Страданията ми не ме оставят да спя, боя се, че ще погрознея.

— О, това е невъзможно! — каза студентът. — Но аз съм любопитен да узная какви са тези страдания, които една предана любов не би могла да премахне.