Оноре Балзак - Дядо Горио

— Ах, ако ви ги доверя, ще избягате от мене! — каза тя.

— Вашата любов е още само любезност, която всички мъже проявяват; но ако ме обичахте истински, щяхте да изпаднете в ужасно отчаяние. Както виждате, трябва да мълча. За Бога — добави тя, — да говорим за друго. Елате да разгледате жилището ми.

— Не, да останем тук — каза Йожен, като седна на едно канапенце край огъня до госпожа дьо Нюсенжен и хвана уверено ръката й.

Тя не я отдръпна и дори стисна силно ръката на младежа с едно от ония поривисти движения, които издават силно вълнение.

— Слушайте — каза й Растиняк, — ако имате неприятности, трябва да ми ги доверите. Аз ще ви докажа, че ви обичам заради вас самата. Или ще продължим разговора си и ще ми кажете какви са вашите страдания, за да мога да ги разсея, та дори да се наложи да убия шест души, или пък ще си отида и няма да се върна вече.

— Добре — извика тя, обзета от някаква отчаяна мисъл, която я накара да се удари по челото, — ще ви подложа веднага на изпитание.

„Да — каза си тя, — няма друг изход!“

Тя позвъни.

— Впрегната ли е колата на господаря? — запита тя лакея си.

— Да, госпожо.

— Аз ще я взема. А той нека вземе моята кола и конете ми! Вечерята да бъде готова в седем часа.

— Хайде елате! — каза тя на Йожен, който помисли, че сънува, като се намери в купето на господин дьо Нюсенжен заедно с тази жена.

— Пале Роял! — каза тя на кочияша. — До „Театър Франсе“! По пътя тя изглеждаше развълнувана и не отговори на хилядите въпроси на Йожен, който не знаеше как да си обясни тази няма, твърда и упорита съпротива.

„За един миг ми се изплъзва“ — мислеше си той.

Когато колата спря, баронесата с един поглед сложи край на безумните приказки на студента, тъй като той се беше почти самозабравил.

— Много ли ме обичате? — каза тя.

— Да — отговори той, като скри безпокойството, което го обземаше.

— Няма ли да помислите нищо лошо за мене, каквото и да поискам от вас?

— Не.

— Готов ли сте да ми се покорявате?

— Сляпо.

— Ходили ли сте някога в игрален дом? — запита тя развълнувана.

— Никога!

— Ха! Олекна ми! Ще бъдете щастлив в играта! Вземете кесията ми — каза тя. — Вземете я! В нея има сто франка. Това е цялото състояние на тази толкова щастлива жена. Качете се в някой игрален дом, не зная къде се намират, но зная, че ги има в Пале Роял. Заложете стоте франка на една игра, която се нарича рулетка, и — или изгубете всичко, или ми донесете шест хиляди франка. Като се върнете, ще ви разкажа мъката си.

— Дявол да ме вземе, ако разбирам нещо от това, което трябва да направя, но ще ви послушам — каза той, зарадван от мисълта: „Тя ще се изложи с мене и не ще може да ми откаже нищо.“

Йожен взе хубавата й кесия и изтича на номер девет, след като един търговец на дрехи му показа най-близкия игрален дом. Той се качи горе, подаде шапката си, влезе вътре и запита къде е рулетката. За голямо учудване на другите играчи лакеят го заведе до една дълга маса. Йожен, заобиколен от всички посетители, без да се стеснява, запита къде трябва да постави залога си.

— Ако поставите един луидор върху един от тези тридесет и шест номера и номерът излезе, ще спечелите тридесет и шест луидора — каза му един почтен старец с побеляла коса.

Йожен хвърли стоте франка върху числото на годините си — двадесет и едно. Отвсякъде се разнесе вик от учудване, преди той да има време да се опомни. Без да знае как — беше спечелил.

— Приберете парите си — му каза старият господин, — не се печели два пъти по този начин.

Йожен взе гребачката, която му подаде старецът, прибра към себе си три хиляди и шестстотин франка и без да разбира нищо от играта, ги постави на червено. Зрителите го загледаха със завист, като видяха, че продължава да играе. Колелото се завъртя, той спечели отново и крупието му хвърли още три хиляди и шестстотин франка.

— Вие имате вече седем хиляди и двеста франка — му пошепна на ухото старият господин. — Ако ми вярвате, ще си вървите; червеният цвят мина вече осем пъти; а ако сте милосърден, ще се отплатите за добрия съвет, като облекчите тежкото положение на един бивш префект на Наполеон, който се намира в крайна нужда.

Замаян, Растиняк остави побелелия старец да си вземе десет луидора и слезе със седемте хиляди и двеста франка, пак без да разбира нещо от играта, вцепенен от щастието си.

— Е, къде ще ме водите сега? — попита той госпожа дьо Нюсенжен, като й показа седемте хиляди франка, когато вратичката на колата се затвори след него.