Оноре Балзак - Дядо Горио

— Нямаше ли две гургулици на капака? — попита Йожен.

— Същият.

— Той много е държал на тия неща; видях го случайно, че плачеше, когато мачкаше чашата и подноса — каза Йожен.

— Те му бяха по-скъпи от живота — обади се вдовицата.

— Виждате ли колко се е увлякъл дядката! — извика Вотрен. — Тази жена знае как да го котка.

Студентът се качи в стаята си. Вотрен излезе. След малко госпожа Кутюр и Викторина се качиха в колата, която Силвия им доведе. Поаре улови под ръка госпожица Мишо-но и двамата отидоха в Ботаническата градина да прекарат двата най-хубави часа през деня.

— И тъй, ето ги най-после почти женени — каза дебелата Силвия. — Днес за пръв път излизат заедно. И двамата са толкова сухи, че ако се ударят един в друг, ще пуснат искри като огниво.

— Тежко му на шала на госпожица Мишоно — засмя се госпожа Воке, — ще се запали като прахан.

Когато се върна следобед към четири часа, дядо Горио видя под светлината на двете опушени лампи Викторина със зачервени очи. Госпожа Воке слушаше разказа за безплодното утринно посещение у господин Тайфер. Дъщеря му и старата жена му дотегнали и Тайфер ги приел, за да се обясни с тях.

— Драга госпожо — казваше госпожа Кутюр на госпожа Воке, — представете си, той дори не покани Викторина да седне и тя стоя права през цялото време. На мене ми каза, без да се ядосва, съвсем студено, да не си правим труд да ходим повече у него, че госпожицата, без да каже дъщеря ми, си вреди, като му досажда (Веднаж в годината, чудовището!), че тя нямала какво да иска от него, тъй като майка й се омъжила бедна; с една дума, каза й най-жестоки неща, които потопиха в сълзи бедната девойка. Тогава тя се хвърли в краката на баща си и смело му каза, че настоява толкова само заради майка си и ще се покори безропотна на волята му; но го молеше да прочете последното писмо на клетата покойница; тя взе писмото и му го подаде с най-нежните и прочувствени думи, не зная откъде й дойдоха на ум, Бог навярно й ги беше внушил, защото клетата девойка беше така вдъхновена, че като я слушах, плачех като глупачка. А знаете ли какво правеше през това време този ужасен човек. Режеше ноктите си! Той взе писмото, което клетата госпожица Тайфер бе обляла със сълзи, и го хвърли в огъня, като каза: „Добре!“ Поиска да вдигне дъщеря си, която улови ръцете му, за да ги целуне, но той ги дръпна. Не е ли това престъпление? Големият хапльо, синът м у, влезе без да поздрави сестра си.

— Та това са чудовища! — възкликна дядо Горио.

— А после — продължи госпожа Кутюр, без да обърне внимание на възклицанието на стареца — бащата и синът си излязоха, като се сбогуваха с мене и помолиха да ги извиня: имали бърза работа. Такова беше посещението ни. Поне видя дъщеря си. Не зная как може да я отрича, когато си приличат като две капки вода.

И пълните, и приходящите пансионери идваха един след друг, като си пожелаваха един на друг „добър вечер“ и си подхвърляха по някоя от ония празни приказки, които представляват за някои парижки среди весело остроумие, основа на което е глупостта и чието достойнство се крие в жеста или в начина на изговаряне. Тоя вид арго се мени непрестанно. Шегата, която е негово начало, никога не трае повече от месец. Някое политическо събитие, някое углавно дело, някоя улична песен, закачките на някой актьор — всичко подхранва такава игра на ума, която се състои най-вече в това да се улавят мислите и думите като топки и да се връщат като с ракети за тенис. Скорошното откритие на диорамата, което издигаше зрителната измама до по-високо стъпало, отколкото панорамата, беше довело в някои художествени ателиета играта да се говори в рама — нещо като окончание, което един млад художник, приходящ пансионер на госпожа Воке, бе пренесъл в нейния дом.

— Е, господин Поаре — каза чиновникът в музея, — как сте с вашето здраверама ?

После, без да дочака отговора му, се обърна към госпожа Кутюр и към Викторина:

— Госпожи, вие сте нещо натъжени.

— Ще вечеряме ли? — извика Орас Бианшон, студент по медицина, приятел на Растиняк. — Стомахчето ми е слязло usque ad talones 7 7 Usque ad talones — в петите (лат.). Бел. пр. .

— Вън е ужасен стуторама ! — каза Вотрен. — Поотместете се малко, дядо Горио! Дявол да го вземе, кракът ви е закрил цялата вратичка на печката.

— Славний господин Вотрен — каза Бианшон, — защо казвате стуторама ? Грешите, казва се студорама .

— Не — каза чиновникът в музея, — казва се стуторама , защото се казва „стут“.