Оноре Балзак - Дядо Горио

— Вчера на върха на колелото, у една дукеса — каза Вотрен, — а тази сутрин на най-ниското стъпало у един лихвар: такива са парижанките. Ако мъжете им не могат да поддържат необуздания им разкош, те се продават. Ако не умеят да се продават, изтърбушват майките си, за да намерят с какво да блеснат. С една дума, не се спират пред нищо. Знаем тия работи, известни ни са!

Лицето на дядо Горио, което сияеше като ясно слънце, докато слушаше студента, се помрачи при жестоката забележка на Вотрен.

— Къде е тогава вашето приключение? — попита госпожа Воке. — Говорихте ли с нея? Попитахте ли я дали иска да учи право?

— Тя не ме забеляза — каза Йожен. — Но не е ли странно да срещнеш в девет часа сутринта на улица „Гре“ една от най-хубавите парижанки, една жена, която се е завърнала от бала в два часа след полунощ? Само в Париж се случват такива приключения!

— Ами, има и други, много по-забавни! — извика Вотрен.

Госпожица Тайфер едва слушаше, беше много погълната от посещението, което й предстоеше. Госпожа Кутюр й смигна да стане и да отиде да се облече. Когато двете жени излязоха, дядо Горио последва примера им.

— Е, видяхте ли го? — каза госпожа Воке, на Вотрен и на другите си пансионери. — Ясно е, че се е разорил за тия жени.

— Никой не може да ме убеди — извика студентът, — че прекрасната контеса дьо Ресто принадлежи на дядо Горио.

— Но ние и не мислим да ви убеждаваме — прекъсна го Вотрен. — Вие сте още много млад, за да познавате добре Париж, по-късно ще научите, че в него се срещат хора, които ние наричаме хора на страстите…

При тия думи госпожица Мишоно погледна многозначително Вотрен. Човек би казал, че някой полкови кон е чул звука на тръбата.

— Охо — извика Вотрен, като сам се прекъсна и хвърли върху й проницателен поглед, — може би и ние сме имали нашите дребни страсти?

Старата мома сведе очи като монахиня пред голи статуи.

— И така — продължи той, — тия хора си втълпяват някаква мисъл, не се откъсват от нея. Те са жадни за вода само от един извор; макар и често тинясала, но за да пият от нея, биха продали и жените, и децата си, биха продали в душата си на дявола. За едни този извор е комарът, борсата, сбирка та от картини или насекоми, музиката; за други — жена, която умее да им готви лакомства. На такива мъже можете да предложите всички жени на света, те не искат и да знаят, желаят само оная, която задоволява слабостта им. Често тази жена никак не ги обича, тормози ги, продава им много скъпо трохите на задоволяването; но моите лудетини не се отчайват, залагат и последната си завивка в заложната къща, за да й занесат и последното си екю. И дядо Горио е такъв. Контесата го използва, защото не продумва нито дума; това е то висшият свят! Клетият човечец мисли само за нея. Без страстта си, както виждате, той се превръща на добиче. Но продумайте му за нея, лицето му веднага светва като брилянт. Не е трудно да се отгатне тази тайна. Тази сутрин той занесе позлатено сребро за топене и аз го видях, като влезе у дядо Гобсек на улица „Гре“. Слушайте ме внимателно. Като се върна, той изпрати у контеса дьо Ресто този глупак Кристоф, който ни показа адреса на писмото, в което имаше погасена полица. Щом и контесата е отивала при този лихвар, ясно, че работата е била неотложна. Дядо Горио е платил любезно вместо нея. Не трябва много ум, за да се досети човек. Това показва, млади студенте, че когато вашата контеса се е смяла, танцувала и кълчела, полюлявала цветовете си от праскова и повдигала роклята си, в същото това време, както се казва, обувката я е стискала, като е мислила за пресрочените свои или на любовника й полици.

— Вие ми вдъхвате безумното желание да науча истината — каза Йожен, — още утре ще отида у госпожа дьо Ресто.

— Да — каза Поаре, — трябва да отидете утре у госпожа дьо Ресто.

— Може да срещнете там и дядката Горио, отишъл да получи възнаграждението за своята любезност.

— В такъв случай — каза отвратен Йожен, — вашият Париж е някакво кално блато.

— И какво блато — подзе Вотрен. — Които се калят в него с кола, са почтени хора, а които се калят пеш, са безчестници. Имайте нещастието да задигнете някоя дреболия, ще ви изложат на площада пред съдебната палата на показ като някаква рядкост. Откраднете милион и ще ви сочат в салоните като самата добродетел. За поддържане на този морал вие плащате на полицията и на правосъдието тридесет милиона франка… Прекрасно, нали!

— Как — извика госпожа Воке, — дядо Горио продал за топене своя позлатен сребърен сервиз?