Оноре Балзак - Дядо Горио

— Ах, Максим, отивате ли си? — каза тя и в гласа й звучеше лек укор и досада.

Контесата не обърна никакво внимание на двуколката. Растиняк изведнъж се обърна и видя контесата, кокетно облечена в пеньоар от бял кашмир с розови панделки, с небрежна прическа, каквато носят сутрин всички парижанки; тя благоухаеше, навярно се беше къпала, и нейната, тъй да се изразим, смекчена красота изглеждаше още по-сластна; очите й бяха влажни. Очите на младите хора виждат всичко; мислите им се опиват от излъчванията на жената, както растението поема от въздуха веществата, които са му необходими; и Йожен почувства веднага разцъфналата свежест в ръцете на тази жена, без да има нужда да ги докосва.

Той виждаше през кашмира розовите отсенки на гърдите й, които леко разтвореният пеньоар понякога оголваше, и впиваше погледа си в тях. Контесата нямаше нужда от корсет; коланът й достатъчно подчертаваше стройната й талия, шията й призоваваше към любов, обутите в чехли крака бяха пленителни. Едва когато Максим улови ръката й, за да я целуне, Йожен забеляза Максим, а контесата забеляза Йожен.

— А, вие ли сте, господин Растиняк, много ми е приятно, че ви виждам! — каза тя с тон, който съобразителните хора веднага разбират.

Максим поглеждаше ту контесата, ту Йожен достатъчно многозначително, за да накара неканения гост да се махне.

— Надявам се, мила моя, че ще изгониш това хлапе!

Тъкмо тези думи можеха да се прочетат ясно и точно в погледите на дръзкия и надменен младеж, когото Анастази бе нарекла Максим и чието лице тя поглеждаше с оная покорна готовност, която издава всички тайни на една жена, без тя да подозира това. Растиняк изпита силна омраза към този младеж. Най-напред хубавата руса и добре причесана коса на Максим му показа колко отвратителна е неговата; после ботушите на Максим бяха елегантни и чисти, докато неговите, макар че беше вървял много внимателно, бяха малко изкаляни; и накрая Максим беше облечен в редингот, който изящно пристягаше талията му и го оприличаваше на хубава жена, докато Йожен в два часа и половина през деня беше облечен в черен фрак. Съобразителното дете на Шарант веднага почувства предимството, което придаваше облеклото на това стройно, високо конте с бистър поглед и бледо лице, един от ония хора, които могат да разорят сираци. Без да почака отговора на Йожен, госпожа дьо Ресто прелетя сякаш с криле в другия салон, като остави полите на пеньоара си да се свиват и отпускат като криле на пеперуда. След нея тръгна и Максим. Вбесен, Йожен тръгна след Максим и контесата. И така и тримата се намериха в големия салон срещу камината. Студентът знаеше много добре, че ще притеснява омразния Максим, но с опасност да огорчи госпожа дьо Ресто, реши да му пречи. И когато си спомни, че видя този младеж на бала у госпожа дьо Босеан, веднага се досети какъв беше този Максим за госпожа дьо Ресто; и с онази юношеска дързост, с която се вършат големи глупости или се постигат големи успехи, си каза:

„Ето моя съперник, трябва да възтържествувам над него!“

Безразсъдният, той не знаеше, че конт Максим дьо Траи предизвикваше да го обиждат, стреляше пръв и убиваше противника си. Йожен беше опитен ловец, но още не беше улучвал при стрелба двадесет мишени от двадесет и две. Младият конт седна в едно голямо дълбоко кресло край камината, взе машата и започна да бърка огъня така яростно и намръщено, че хубавото лице на Анастази изведнъж се натъжи… Младата жена се обърна към Йожен и хвърли върху него един от ония студени, въпросителни погледи, които толкова ясно говорят: „Защо не си отивате?“, че възпитаните хора веднага казват ония думи, които би трябвало да наречем прощални думи.

Йожен се усмихна приятно и каза:

— Побързах да дойда, госпожо, за да…

И веднага млъкна. Една врата се отвори. Господинът, който караше двуколката, влезе изведнъж, без шапка, не поздрави контесата; погледна загрижено Йожен и подаде ръка на Максим, като му каза братски: „Добър ден“, което учуди много Йожен. Младите провинциалисти не знаят колко е приятен животът, когато в едно семейство са трима.

— Господин дьо Ресто! — каза контесата на студента, като му посочи съпруга си.

Йожен дълбоко се поклони.

— Господинът — продължи тя, като представяше Йожен на конт дьо Ресто — е господин дьо Растиняк, роднина на виконтеса дьо Босеан откъм Марсийяковци, когото имах удоволствието да видя на последния й бал.

Роднина на виконтеса дьо Босеан откъм Марсийяковци! Тези думи, които контесата изрече почти надуто поради оная гордост, която домакинята изпитва, като показва, че приема в къщата си само отбрани хора, подействаха магически; контът измени своето студено и официално държане и поздрави студента.