Оноре Балзак - Дядо Горио

— Много ми е приятно, господине, че мога да се запозная с вас.

Дори и конт Максим дьо Трай погледна тревожно Йожен и изведнъж престана да бъде нахален. Тая внезапна промяна, която се дължеше на мощната намеса на едно име, отвори тридесетте отделения в мозъка на южняка и му възвърна остроумието, с което се беше запасил. Внезапна светлина озари обстановката във висшето парижко общество, която беше още тъмна за него. Пансионът „Воке“, дядо Горио избягаха далеч от мисълта му.

Мислех, че родът на Марсийяковци е угаснал — каза конт дьо Ресто на Йожен.

Да, господине — отговори студентът. — Братът на баба ми, кавалер дьо Растиняк, се оженил за наследницата на Марсийяковци. Той имал само една дъщеря, която се омъжила за маршал дьо Кларенбо, дядо по майчина страна на госпожа дьо Босеан. Ние сме от по-младия клон, който е доста по-беден, защото братът на баба ми, вицеадмирал, изгубил всичко в служба на краля. Революционното правителство, като ликвидирало с Индийската компания, не пожелало да признае нашите вземания.

— Братът на баба ви не командваше ли „Отмъстител“ до 1789 година?

— Да, точно така.

— Тогава той е познавал дядо ми, който е командвал „Варвик“ .

— Максим дигна леко рамене, като погледна госпожа дьо Ресто, сякаш искаше да й каже: „Ако почнат да говорят за мореплаване, загубени сме.“ Анастази разбра погледа на господин дьо Траи. С онова чудно могъщество, което притежават жените, тя се усмихна и каза:

— Максим, елате, искам, да ви питам нещо. Господа, ние ще ви оставим да плавате на „Варвик“ и на „Отмъстител“ .

Тя стана и кимна с коварна насмешливост на Максим, който тръгна с нея към будоара й. Но щом морганичната двойка, прекрасен немски израз, който няма равностоен на френски, стигна до вратата, контът прекъсна разговора си с Йожен и извика с досада:

— Анастази! Останете, мила моя, много добре знаете, че…

— Сега, сега — прекъсна го тя, — само една минутка, да кажа на Максим какво искам от него.

Тя се върна бързо. Както всички жени, които са принудени да се съобразяват с характера на мъжете си, за да могат да правят, каквото си искат, знаят докъде могат да стигнат, за да не изгубят скъпоценното доверие, и никога не се спречкват за разни дреболии, контесата забеляза по гласа на конта, че не ще е безопасно за нея да остане в будоара си. И пречката беше Йожен. Затова контесата посочи на Максим студента с досада, а той каза язвително на конта, на жена му и на Йожен:

— Слушайте, вие си имате работа; не искам да ви преча; сбогом.

— Останете, Максим! — извика контът.

— Елате на обед — покани го контесата, която още веднъж остави Йожен и конта и отиде след Максим в първия салон, където останаха доста време заедно, като се надяваха, че господин дьо Ресто ще отпрати Йожен.

Растиняк ги слушаше как ту се заливаха от смях, ту говореха, ту млъкваха; но хитрият студент продължаваше духовития си разговор с господин дьо Ресто, ласкаеше го или встъпваше в спорове, за да види отново контесата и да разбере какви бяха отношенията й с дядо Горио. Тази жена, явно влюбена в Максим, тази жена, господарка на мъжа си, да бъде в тайни връзки със стария производител на фиде — му изглеждаше голяма загадка. Той искаше да проникне в тази загадка с надеждата, че тогава ще добие безгранична власт над тази истинска парижанка.

— Анастази! — извика контът отново жена си.

— Няма какво, бедни ми Максим — каза тя на младежа, — ще трябва да се примирим. И тъй, до довечера…

— Надявам се, Нази — пошепна той на ухото й, — че вие ще отстраните този хлапак, на когото очите пламват като въглени винаги, когато пеньоарът ви се поотвори. Той ще ви се признае в любов, ще ви изложи и аз ще трябва да го убия.

— Да не сте полудял, Максим? Напротив, тия студентче-та са чудесни гръмоотводи. Разбира се, аз ще направя така, че да дойде до гуша на Ресто.

Максим се разсмя и излезе, последван от контесата, която застана до прозореца, за да го види как ще се качи в колата, как ще накара коня да подскочи на място и как ще за-махне с камшика си. Тя се върна чак след като затвори пътната врата.

— Представете си, мила моя — извика й контът, когато тя се върна, — имението, където живее семейството на господина, е близо до Вертьой, на Шарант. Братът на баба му и моят дядо са се познавали.

— Много ми е приятно, че излизаме познати! — каза разсеяно контесата.

— Много повече, отколкото предполагате! — пошепна Йожен.

— Как така? — попита тя живо.