Дейвид Балдачи - Лотарията

— Много си забавна, ще знаеш — поклати глава Чарли. — Ако не бях наясно, щях да те помисля за най-простоватото момиче на света.

— Че аз съм си простовата. Трудно ще попаднеш на по-дива провинциалистка от мен. Той срещна погледа й.

— Не исках да те обидя. Просто като израснеш тук, развиваш определено отношение към нещата. — Помълча известно време, загледан в Лу Ан, която приближи до Лиса и взе да я гали по лицето. — Виж, тук е барът с напитки — обади се най-накрая. — А това е сейфът. — Посочи й тежката метална врата, вградена в стената. Набра някакъв код и цилиндрите се завъртяха на местата си. — Не е зле тук да държиш ценните си неща.

— Не притежавам нищо, което да си струва да слагам там.

— А лотарийният билет?

Лу Ан ахна, бръкна в джоба си и извади билета.

— Значи и това знаеш?

Чарли не й отговори. Той взе билета и без да го погледне, го прибра в сейфа.

— Избери си комбинация. Да не е очевидно число като например рождена дата или нещо от тоя род, но да е такова, че винаги да го помниш. Не бива никъде да записваш цифрите. Ясно ли е? — И той пак отвори сейфа.

Лу Ан кимна, въведе кода си и изчака сейфът да мине в режим на заключване, преди да хлопне вратичката.

Чарли се отправи към вратата.

— Ще дойда утре сутринта около девет часа. Междувременно ако огладнееш, поръчай си храна по телефона. Но не давай възможност на сервитьора да ти разгледа добре лицето. Прибери си косата или я скрий под банската шапка, като че всеки момент ще влизаш в банята. Отвори вратата, подпиши сметката като Линда Фрийман и се върни в спалнята. Остави на масичката пари за бакшиш. Ето. — Чарли извади пачка банкноти от джоба си и й я подаде. — Общо взето, гледай да не се мяркаш много из хотела.

— Не бой се, знам, че не говоря като бизнесдама — с престорено безгрижие отвърна Лу Ан, но Чарли отгатна, че самочувствието й е засегнато.

— Не исках това да кажа, Лу Ан, не е там работата… Аз самият едва успях да завърша гимназия. Не съм бил в колеж, но се справих добре в живота. Вярно, че и двамата няма да минем за харвардски възпитаници, но кого го е грижа? — Докосна я леко по рамото. — Гледай да се наспиш добре. Като дойда утре, ще те изведа да разгледаш града и можеш да приказваш колкото си щеш.

Тя грейна.

— Много ще се радвам да изляза.

— Само че утре ще е студено, тъй че се облечи добре.

Лу Ан погледна смачканата си риза и вехтите джинси.

— Имам само тези дрехи. Тръгнах от къщи набързо и… — Тя се смути.

— Нищо страшно — успокои я добродушно Чарли. — Без багаж и проблемите са по-малко. — Той я огледа преценяващо. — Висока си около метър и седемдесет и пет, нали? Размер осем ли носиш?

Лу Ан кимна и се изчерви леко.

— От кръста нагоре може би една мярка по-големи…

Очите на Чарли се спряха за миг на бюста й.

— Добре — каза той. — Утре ще ти донеса дрехи. Ще купя някои неща и за Лиса. Но тогава ще ми трябва повече време. Чакай ме към обяд.

— Мога да взема Лиса с нас на разходката, нали?

— То се знае, малката идва с нас.

— Благодаря, Чарли. Много съм ти задължена. Нямаше да се осмеля да изляза сама. В същото време просто не ме свърта вътре, нали разбираш? Никога в живота си не съм попадала в такова огромно място. Бас държа, че в тоя хотел има повече хора, отколкото в нашия град.

Чарли се засмя.

— Е, да, на мен не ми прави впечатление, защото съм тукашен. Но те разбирам много добре.

След като той си тръгна, Лу Ан постави Лиса на обширното легло. Съблече я, после я изкъпа в огромната вана и й сложи пижамка. Сетне отново върна детето на леглото, зави го с одеяло и го подпря от двете страни с големи възглавници, за да не се изтърколи. Тъкмо се канеше да опита ваната и да облекчи малко болките по тялото си, когато телефонът иззвъня. Поколеба се за миг, като се усещаше едновременно гузна и хваната в капан. После вдигна слушалката.

— Ало?

— Мис Фрийман?

— Съжалявам, имате… В същия миг се сепна. — Да, мис Фрийман е на телефона — изрече припряно, като се стараеше гласът й да звучи уверено и компетентно.

— Следващия път реагирай малко по-бързо, Лу Ан — каза Джаксън. — Хората рядко си забравят имената. Как е? Погрижиха ли се за теб?

— Да, много добре. Чарли е прекрасен.

— Чарли? А, да, разбира се. У теб ли е лотарийният билет?

— В сейфа е.

— Добра идея. Имаш ли лист и писалка? Лу Ан се огледа из стаята и бързо откри хартия и писалка в чекмеджето на старинното на вид бюро до прозореца. Джаксън продължи:

— Запиши каквото успееш. Чарли също ще знае подробностите. Ще се зарадваш да научиш, че всичко върви по план. Вдругиден в осемнайсет часа печелившият лотариен билет ще бъде оповестен в цялата страна. Можеш да гледаш тегленето по телевизията от стаята си, всички големи телевизионни мрежи ще го предават. Боя се обаче, че за теб в процедурата няма да има нищо драматично.