Дейвид Балдачи - Лотарията

Когато доближи караваната, Шърли се приведе и започна да изминава разстоянието на прибежки от едно дърво до друго. Голямата кола все още беше паркирана отпред. Като минаваше покрай нея, надникна вътре. Ами ако в караваната имаше още някой? Усмихна се лукаво при мисълта, че Лу Ан може би посрещаше любовник в отсъствието на Дуейн. Тогава наистина щеше да й го върне тъпкано. Представяше си как голата Лу Ан ще изхвърчи с писъци от караваната. Внезапно всичко наоколо стана много тихо и неподвижно. Като по команда дори вятърът спря. Усмивката на Шърли се стопи и тя се огледа притеснена. Стисна още по-здраво флакона, а с другата ръка измъкна от джоба на жакета си ловджийски нож. Ако не улучеше с киселината във флакона, с ножа нямаше да пропусне. Цял живот бе чистила риба и дивеч и въртеше острието с не по-малка сръчност от най-добрите мъже. Лу Ан щеше да изпита ловкостта й на лицето си, там, където останеше незасегнато от киселината.

— По дяволите! — изруга, като стигна до стълбите пред входа и я блъсна миризмата. Огледа се отново. Такава воня не бе подушвала дори когато за кратко работеше в екарисажа. Прибра ножа в джоба си, разви капачката на флакона и затисна носа си с кърпичка. Мирише, не мирише, бе стигнала твърде далеч, за да се отказва сега. Безшумно влезе вътре и се насочи към спалнята. Открехна вратата и надникна вътре — никой. Може би Лу Ан и гаджето й се бяха гушнали на канапето в дневната. Коридорът бе тъмен и тя се придвижи опипом, опирайки се в стената. Едва прекосила прага, се спъна в нещо и падна на пода, като се озова лице в лице с разлагащия се източник на вонята. Писъкът й се чу чак до главния път.

— Не си купи много неща, Лу Ан — отбеляза Чарли, като преглеждаше съдържанието на пликовете, седнал на канапето в хотелската й стая.

Лу Ан излезе от банята, където се бе преоблякла в джинси и бял пуловер, с коса, стегната в една плитка.

— Аз всъщност обичам да разглеждам, това ме забавлява достатъчно. Освен това цените тук са направо невероятни. Мили боже!

— Та нали аз щях да платя — възрази Чарли. — Казах ти го сто пъти.

— Не искам да си харчиш парите за мен, Чарли.

Чарли отново седна и я погледна право в очите.

— Лу Ан, парите не са мои. Това също ти го казах. Разполагам със сметка за разходи. Можеше да имаш каквото си пожелаеш.

— Така ли каза мистър Джаксън?

— Нещо подобно. Можеш да го приемеш като аванс за бъдещата ти печалба — усмихна се той.

Лу Ан седна на леглото и започна да плете пръсти с намръщена физиономия. Лиса още бе в новата количка и се занимавате с разни играчки, купени й от Чарли. Радостните й звуци изпълваха стаята.

— Ето, вземи — подаде й Чарли купче снимки от деня им в Ню Йорк. — За албума със спомени.

Лу Ан заразглежда снимките и в очите й блеснаха весели искрици.

— Никога не бих помислила, че ще видя кон с каруца тук. В големия стар парк беше много забавно. Да се неначудиш, че го има посред всички тия сгради.

— Хайде де, не беше ли чувала за Сентръл Парк?

— Бях, разбира се, но го смятах за измислица.

Лу Ан измъкна от купчето своя двойна снимка и му я подаде.

— О, да, благодаря ти, че ми напомни — рече Чарли.

— За паспорта ми е, нали?

Чарли кимна и я пъхна в джоба си.

— Трябва ли ти снимка и на Лиса?

— Малка е още, може да пътува с твоя паспорт. — После добави: — Разбрах, че искаш да си промениш името.

Лу Ан прибра снимките и се зае да разопакова покупките.

— Реших, че не е лошо. Така ще поставя ново начало.

— Същото чух и от Джаксън. Добре, щом искаш.

Лу Ан внезапно се отпусна на канапето и хвана главата си с две ръце.

Чарли я погледна загрижено.

— Е, хайде, Лу Ан, смяната на името не е болка за умиране. Какво те измъчва?

Най-после тя вдигна очи и го погледна.

— Сигурен ли си, че утре ще спечеля на лотарията?

— Нека изчакаме още един ден — каза той предпазливо. — Все пак не мисля, че ще бъдеш разочарована.

— Това са толкова много пари, Чарли, но нямам добро предчувствие за тая работа, никак дори.

Той запали цигара и известно време пуши мълчаливо, като я наблюдаваше.

— Ще поръчам да ни донесат в стаята вечеря с бутилка вино, горещо кафе и десерт. Като се нахраниш, ще се почувстваш по-добре — увери я Чарли и разгърна менюто.

— Правил ли си това и друг път? Имам предвид да се грижиш за хора, които… за познати на мистър Джаксън.

Чарли вдигна очи от менюто.

— Работя за него от доста време, но никога не съм го срещал лично. Контактуваме само по телефона. Сече му умът на тоя човек. Малко е гаден за моя вкус, малко чалнат, но пък е хитър колкото щеш. Плаща ми пребогато. А да бавиш разни хора по скъпи хотели и да поръчваш храна в стаята не е чак толкова тежък живот. — И той допълни с широка усмивка: — Но за пръв път задължението ми е толкова приятно.