Дейвид Балдачи - Лотарията

— И по-лоша съм яла. Наистина съм малко гладна, но не искам да спираме само заради мен. Той я погледна леко развеселен.

— Не е нужно да спираме.

Пресегна се към хладилника и извади отвътре сода, бира, сандвичи, пакетчета чипс и „Снакс“. После завъртя някакво копче и от облегалката изскочи масичка. Докато Лу Ан наблюдаваше изумена, едрите ръце на Чарли бързо и методично наредиха върху нея храните и напитките, заедно с чиния, прибори и салфетка.

— Знаех, че пристигаш с детето, затова накарах да заредят лимузината с разни бебешки храни. В хотела ще намериш всичко, което ти е нужно.

Лу Ан приготви шише с храна за Лиса, прегърна я и започна да я храни с една ръка, а с другата взе сандвич за себе си.

На Чарли не му убягна нежността, която личеше в грижите към дъщеря й.

— Сладка е. Как се казва?

— Лиса, Лиса Мари. Като дъщерята на Елвис.

— Доста млада изглеждаш, за да си почитателка на Краля.

— Всъщност аз не слушам много такава музика, но мама я обичаше. Заради нея избрах това име.

— Сигурно е останала доволна.

— Не знам, надявам се. Тя почина, преди Лиса да се роди.

— О, съжалявам. — Чарли замълча за миг. — А ти каква музика харесваш?

— Класическа. Всъщност не я познавам изобщо, просто ми харесва как звучи. Кара ме да се чувствам чиста и грациозна, сякаш плувам в планинско езеро — от ония, дето са тъй бистри, че се вижда дъното.

Чарли се усмихна.

— Никога не ми е хрумвало такова сравнение. Аз си падам по джаза. Навремето дори свирех на корнет. След Ню Орлиънс Ню Йорк има най-добрите джаз-клубове. Музика до изгрев слънце. Всъщност има няколко недалеч от хотела.

— В кой хотел отиваме? — попита тя.

— В „Уолдорф Астория“. Небостъргача. Била ли си някога в Ню Йорк? — Чарли отпи малко сода от чашата си, после се облегна и разкопча сакото си.

Лу Ан поклати глава и преглътна хапка от сандвича.

— Никога никъде не съм ходила.

Чарли се засмя леко.

— Е, Ню Йорк без съмнение е страхотно начало.

— Какво представлява хотелът?

— Много е хубав. Веригата е първокласна, а най-добър е небостъргачът. Не може да се сравни с „Плаза“, наистина, но той е несравним с нищо. Може би един ден ще отсядаш в „Плаза“, кой знае. — Засмя се и избърса устните си със салфетка. Тя забеляза, че пръстите му са неестествено големи, с масивни кокалчета. Погледна го притеснено и след сандвича пийна глътка кока-кола.

— Знаеш ли защо съм тук? Чарли й отправи поглед от упор.

— Да кажем, че знам достатъчно, за да не задавам твърде много въпроси. — Усмихна й се сдържано.

— Срещал ли си се с мистър Джаксън?

Лицето на Чарли мигом помръкна.

— Да не засягаме този въпрос.

— Добре, попитах само от любопитство.

— Нали знаеш докъде довело любопитството старата котка? — В очите му проблеснаха искрици на симпатия, когато добави: — Просто бъди внимателна, прави каквото ти се казва и тогава ти и детето ти никога повече няма да имате проблеми. Така харесва ли ти?

— Харесва ми — покорно отвърна Лу Ан и прегърна Лиса по-здраво.

Преди да слязат от лимузината, Чарли измъкна черно кожено манто и подхождаща му широкопола шапка и помоли Лу Ан да си ги сложи.

— По очевидни причини не искаме да се набиваш на очи отсега. Можеш да изхвърлиш каубойската шапка.

Лу Ан нахлупи шапката, облече мантото и стегна плътно колана.

— Аз ще те регистрирам. Апартаментът ти е на името на Линда Фрийман, американка от управителния съвет на фирма със седалище в Лондон, която пътува с дъщеря си, за да съчетае деловите задачи с удоволствието.

— От управителния съвет? Надявам се никой да не ми задава въпроси.

— Не бой се, няма опасност.

— Значи това ще е името ми? Линда Фрийман?

— Поне до голямото събитие. После пак може да си бъдеш Лу Ан Тайлър.

Задължително ли е? — почуди се наум тя.

Апартаментът, в който Чарли я заведе, след като я регистрира, беше на трийсет и втория етаж. Имаше просторна дневна и отделна спалня. Лу Ан с почуда огледа елегантната мебелировка и едва не припадна, като зърна разкошната баня.

— Тия халати може ли да се обличат? — попита тя и докосна финия памук.

— Може дори да станат твои срещу седемдесет и пет долара единия — обясни Чарли.

Тя приближи до прозореца и леко дръпна завесите. Пред погледа й се откри красив отрязък от силуета на Ню Йорк. Небето бе облачно и вече се смрачаваше.

— Никога не съм виждала толкова много сгради в живота си. Как ли ги различават хората? На мен всичките ми изглеждат еднакви.